Ще бъде ли един ден Владимир Путин съден от Международния наказателен съд в Хага? На театралната сцена младо момиче, оплакващо семейството си, убито в Украйна, си представя такъв изход от войната, под погледа на шокираната българска публика. Така започва материала си за постановката „Хага“ на режисьора Галин Стоев френското електронно издание geo.fr.
Първоначално създадена в Полша, пиесата, озаглавена просто „Хага“, в момента се играе в Народния театър в София. В тази страна от ЕС, бивша комунистическа държава в Източна Европа, исторически свързана с Русия, където тезите на Кремъл все още се харесват на голяма част от населението, залогът беше рискован. Очевидно обаче експериментът се оказа успешен. Залата е пълна, актьорите силно аплодирани, а публиката разплакана: „Зрителите са разтърсени и си задават въпроси“, казва Галин Стоев, режисьор на българската версия. Шокиран от „неоправданата агресия“ на Русия срещу Украйна, той обясни пред АФП, че е искал да „се намеси на своето ниво“, за да отвори очите на българите, от които „30% са пропутински настроени според проучвания“.
„Трябва да се присмиваме на Путин безпощадно“
Когато открива текста на украинската авторка Саша Денисова, френско-българският режисьор Галин Стоев, който е и директор на Националния драматичен център в Тулуза, югозападна Франция, не се поколебава и за миг. Младо момиче, чиито близки са били покосени от руските бомби в ада на Мариупол, предава „с очите на дете своята интерпретация на ужасната реалност на войната“ и мечтата си да види предадени на правосъдието „Путин и неговата клика“. Руският президент се играе от жена. С черен костюм, вратовръзка и червени обувки, накрая тя се превръща в жестока приказна фея, облечена в прозрачна фуста и говореща в стила на „Краля слънце“ Луи XIV: „Русия – това съм аз, аз – това е Русия“. Както и с Адолф Хитлер, подиграван от Чаплин, „трябва да се присмиваме на Путин безпощадно“, защото сатирата го отслабва, смята г-жа Денисова. Писателката смесва „известни реплики от реални личности“ в много документален стил и „измислено бъдеще“. „Ако не можем да видим процеса в Хага в действителност, нека го гледаме в театъра“, казва тя.
Пиесата е написана дори преди Владимир Путин да стане обект на международна заповед за арест от Международния наказателен съд през март за „депортиране“ на украински деца в Русия. Саша Денисова я създава за първи път в Познан, Полша, където е избягала, преди да бъде поканена в Съединените щати. В зависимост от страната, в която се играе, пиесата всеки път има различни адаптации и се играе от различни трупи.
Адаптация в реално време
Основното предизвикателство е постоянното адаптиране на пиесата според обратите на текущите събития. Юлиан Вергов, който играе Евгени Пригожин, описва паниката си от необходимостта да преработи целия си текст след неуспешния метеж на боса на групировката Вагнер, а след това и смъртта му при експлозията на самолета му в края на август. „Добавихме нови редове, а след това още нови“ почти в реално време, оставяйки съмнение относно съдбата му, казва той. „За първи път се сблъсквам с това преживяване: да играя истински герой, който умира по време на репетиции. Впечатляващо е.“ Трупата следи също и последните слухове за здравословното състояние на чеченския лидер Рамзан Кадиров, верен съюзник на Путин. Появяват се откъслечни критики към „пристрастността“ на този политически театър, описан от един от неговите противници като „пропаганден водевил“. Актьор отказва роля по идеологически причини в културна среда, която обикновено не желае да се намесва в публичния дебат. „Приканваме зрителя да разсъждава върху реални събития“, да си направи изводите, отговаря директорът на театъра Васил Василев. „Политизирането е точно обратното: когато ни се казва какво да мислим.“
Актрисата Радена Вълканова, която играе Путин на сцената, е възхитена от положителния прием. „Пиесата е там, за да събуди манталитета на нация, която е твърде пасивна“, която не осъзнава ужасите на войната, казва тя. След междинна спирка в Тулуза Галин Стоев споделя едно свое желание: да представи „Хага“ в провинцията на родната си България, лишена от достъп до култура и твърде податлива на проруските аргументи.
