Още преди шест месеца, когато настоящото ни правителство се конституира, беше ясно, че то ще работи трудно и под непрекъснат риск от загуба на подкрепа. Беше ясно, че на пръв поглед ситуации, които въобще не изглеждат проблемни от политическа гледна точка, ще съдържат в себе си потенциал да предизвикват силни трусове и блокажи на цялостното функциониране на управлението. Точно така, както се случи тази седмица във връзка с решението на здравния министър Христо Хинков да освободи от длъжност директора на „Пирогов“ Валентин Димитров. Едно решение, свързано с ръководството на една болница (пък макар и най-голямата спешна болница) блокира процедурата по приемането на държавния бюджет за следващата година.
Като най-видима причина за подобни непознати досега влияния в управлението на държавата може да бъде определено това, че формациите, подкрепящи кабинета, са по-скоро конкуренти, отколкото партньори. Тяхното единство е свързано много повече със сферата на външната ни политика, отколкото с вътрешната. По отношение на Шенген, еврозоната и подкрепата за Украйна в нейната отбранителна война срещу Кремъл не само, че различния няма, но ПП/ДБ, ГЕРБ и ДПС сякаш се стремят да бъдат максимално полезни за тези приоритети. Колкото до вътрешната политика най-малкото общо кратно е единствено стремежът за осъществяване на конституционни промени. Оттук нататък абсолютно всеки един въпрос може да предизвика трус и да се наложи да му се обръща специално внимание за овладяване на страстите. Трусовете обаче са повод за комуникация, а именно комуникацията е ключът към поддържането на балансите в една толкова сложна управленска конфигурация. Вече ясно се оформи тенденция, при която след всеки трус следва комуникация и овладяване на страстите. Тук е важно да се отбележи, че кабинетът вече премина през по-тежки моменти от този, свързан с освобождаването на Валентин Димитров, макар и този да е най-странният и най-малко очаквания.
Напрежението преди и след местните избори носеше значително по-голям заряд от случая с д-р Димитров. Дълго проточилото се гласуване на вота на недоверие относно националната сигурност и отбраната също представляваше една значително по-рискове ситуация от тази, която имаме в момента. Всъщност сегашната едва ли щеше да произведе такова впечатление, ако не се беше развила по времена бюджетната процедура и не беше блокирала нейното протичане.
Произвеждането на впечатление вероятно е важно за електората или поне за твърдите ядра. Свалянето на правителството обаче е нещо много различно, за което никои не желае да вземе отговорността върху себе си. Този, който сега или в някакъв следващ момент свали правителството (ако се появи такъв) ще носи вината за всички несгоди, с които ще се сблъска страната през следващите години. А и това би означавало съответният политически субект да застане срещу собствените си ценности и приоритети. Без настоящия кабинет изчезват всички шансове за Шенген, еврозоната и адекватното отношение, от българска страна, към руската война в Украйна, изчезва и шансът за конституционна реформа. А както вече стана дума всичко това има водеща позиция в дневния ред и на ПП/ДБ, и на ГЕРБ, и на ДПС.
Освен характера на настоящото правителство и естеството на парламентарната подкрепа, която то има, на лице е и една по-дълбока причина, която може да обясни периодичната поява на трусове откакто кабинетът „Денков – Габриел“ пое държавата. Продължителното управление на служебни правителства няма как да не дебалансира междуинституционалните взаимодействия и механизмите за вземане на решения. Това е така, защото служебното правителство е предвидено в Конституцията като авариен вариант. Неговото превръщане в траен управленски стандарт изопачава институционалната уредба на страната и нейното връщане в конституционно установеното състояние изисква време. Това също е процес, който протича по време на тези месеци от управлението на премиера Николай Денков. Процесът ще продължи и след ротацията, но поне до известна степен вече ще е изконсумиран и влиянието му ще е по-малко. В този смисъл можем да очакваме, че поне един от факторите за появата на трусове ще е с намалено действие при Мария Габриел като министър-председател.
Конкретният трус, свързан с казуса на д-р Валентин Димитров беше последван от намиране на пълно съгласие около въпроса за прекратяването на дерогацията за „Лукойл“ – частично от 01.01.2024 г. и изцяло от 01.03.2024 г. Това е решение, което беше взето още преди няколко седмици, но съгласието около него все не изглеждаше достатъчно убедително. Сега вече въпросът изглежда затворен и най-вероятно решение ще се изпълни по начина, по който е взето. Няма как да е сигурно дали двете теми са си повлияли, но тук може да бъде открито потвърждение на факта, че е необходима активна комуникация, за да може да се поддържат балансите при токова сложна управленска конфигурация. В този смисъл, предвид обстоятелствата, всяко едно явление, дори и то да изглежда негативно, е полезно щом подпомага активизирането на комуникацията.
Колкото до самия казус между Христо Хинков и Валентин Димитров, то той сполучливо беше изведен извън полето на политиката и с него се захващат компетентни органи, способни да го разгледат от професионална и законосъобразна гледна точка. Намеците за оставка на Хинков са факт, но сами по себе си те няма да доведат до оставката. Въпросните намеци обаче означават, че ако професионалната проверка установи обстоятелства, налагащи Хинков да подаде оставка, то ще има и политическо съгласие за нея. Хинков твърдеше, че е освободил Димитров на базата на доклад с доказателства за управленски и финансови проблеми в „Пирогов“. Ако това се потвърди, здравният министър ще остане в креслото си поне до ротацията, ако ли пък не – оставката ще бъде най-вероятният изход.
В рамките на общата ситуация, в която функционира кабинетът, своята роля се опитва да играе и президентът Румен Радев. Напоследък гласът му не се чува особено често, но щом му се отдаде възможност, той не пропуска възможност за изявява. Това направи и с налагането на вето върху предоставянето на БТР-ите с отпаднала необходимост на Украйна. След това се оказа, че решението за отпадналата необходимост е на негово служебно правителство. Или поне в този дух бяха думите на Мария Габриел, която в качеството си на външен министър трябваше да вземе отношение по темата. В мотивите си пък президентът беше отбелязал, че не било сигурно, че БТР-ите са с отпаднала необходимост, можело да се използват при опазването на границата и депутатите не били напълно запознати с техниката. С подобни действия Радев удря кабинета и парламентарното мнозинство там, където те са най-силни и най-единни. На такъв тип удари за тях не е никакъв проблем да издържат.
Поведението, което Румен Радев е избрал да следва трудно може да се дефинира на този етап. Най-вероятно то е знак към определени групи вътре в страната, а е възможно и да е ориентирано и навън – примерно към някои трети страни. Не е изключено да става дума и за някаква подготовка на Радев за времето след изтичането на президентския му мандат, който е и последен. Засега обаче това може да бъде само някаква най-обща хипотеза, тъй като мандатът му все още е далеч от своя край. Иначе президентът вече стои настрана от текущите въпроси на изпълнителната власт. Факт, който има своето обяснение. В момента най-значимата текуща тема е бюджетът за следващата година. По нея де факто Радев нищо не може да каже, защото негово служебно правителство беше предложило бюджет с 6.4% дефицит (за 2023 г.). Т.е. каквото и да е сегашното предложение на Асен Василев за 2024 г., то със сигурност е по-добро от онова с огромния дефицит.
И така… кабинетът „Денков – Габриел“ има своите ясни приоритети. Те са приоритети и на отделните формации, които подкрепят правителството. И докато това е така, принципна стабилност ще има, независимо от разклащанията и трусовете, които съвсем не са се изчерпали. Те обаче стимулират диалога и комуникацията, от която и кабинетът и парламентарното мнозинство се нуждаят, за да поддържат съществуващата между тях пресечна точка в активно състояние.
