Позор е, че украинският президент Володимир Зеленски трябваше да дойде във Вашингтон днес, за втори път, за да моли за помощ за своята изпаднала в затруднение страна, пише Бил Прес за The Hill.
Някои въпроси са сложни. Някои са прости. Този е като за глупаци. Каква е връзката между имиграцията на южната граница на САЩ и войната в Украйна?
Нищо. Абсолютно нищо. Освен че шепа републиканци в Сената предпочитат да играят с политика у дома, отколкото да поддържат историческата роля на САЩ като главен защитник на демокрацията в света.
Това е много лично за мен. През 1988 г., към края на Съветския съюз, съпругата ми, аз и двамата ни сина се присъединихме към едномесечен Поход на мира на 200 американци и 200 жители на съветските републики, които вървяха през Украйна от Одеса до Киев. Особено за нас, американците, това беше опияняващо преживяване. За наша изненада, докато вървяхме през отдалечени села на украинската провинция, цялото население ни поздравяваше като рок звезди.
Скоро разбрахме защо: ние бяхме първите американци, които бяха видели от почти половин век и като разбраха, че наблизо има американци, те се изсипаха да ни поздравят, да ни благодарят и да ни засипят с подаръци. Без съмнение този прием днес би бил различен. Вместо украинците да казват на американците колко ценят това, че са освободени от тях, те биха изразили своето недоверие и разочарование от това как сме ги изоставили в часа на най-голямата им нужда. Или поне изглеждат готови за това.
Ако вярваме в свободата, ако вярваме в международното право, ако вярваме в човешкото достойнство, просто нямаме извинение – никакво! — за това, че не успяваме да подкрепим усилията на Украйна да се защити срещу кървавата инвазия на Русия — и да предоставим това финансиране, напълно, ентусиазирано и независимо, необвързано с нищо друго.
Разбира се, по южната ни граница има проблеми. Имаше за всеки президент от Андрю Джаксън насам. И републиканците са прави, като казват, че тези проблеми трябва да бъдат разгледани. Те могат да бъдат и трябва да бъдат разгледани, по двупартиен начин. Но свързването на двата въпроса чрез отказ на допълнителна помощ за Украйна и Израел, докато републиканците не получат всичко, което искат на южната граница, не е нищо друго освен евтина политическа игричка.
Републиканците в Сената всъщност държат за заложник отчаяно необходимата помощ за Украйна. И нека е ясно защо го правят. Не защото искат сигурността на границата да успее. А защото искат Украйна да се провали.
Да, време е да кажем пълната истината за безизходицата в Сената относно финансирането на Украйна. Не става въпрос за политика, а за политиканстване. Републиканците искат Украйна да се провали, защото провалът за Украйна би бил провал за Джо Байдън и победа за Доналд Тръмп.
Разбира се, това би било огромна победа и за руския президент Владимир Путин. Ако оставим Путин да се измъкне с инвазията си в Украйна, наистина, както каза президентът Байдън миналата седмица, ще му се даде „най-големия подарък, който може да поиска“.
Това също ще му даде зелена светлина да продължи да поглъща повече територия. Той се чувстваше свободен да нахлуе в Украйна през февруари 2022 г., защото Съединените щати стояха отстрани и не направиха нищо, когато той нахлу и завзе Крим през февруари 2014 г. Ако му бъде позволено да анексира Украйна или дори която и да е част от страната, кой знае коя съседна държава е следващата жертва в списъка му с желания?
Роналд Рейгън сигурно се е обърнал в гроба. Републиканската партия, която той обичаше и ръководеше, не само се превърна в партията на Доналд Тръмп, но сега това е партията на Владимир Путин.
Зеленски иска САЩ да отприщи помощта за Украйна дни преди ваканцията на Конгреса
Украйна успява да спре руските сили, но Путин продължава напред въпреки тежките загуби
