Провалът на украинската контраофанзива рискува да доведе до замразяване на фронта или дори подновяване на руската атака. Дали това потенциално „предимство“ за Владимир Путин ще го тласне към Молдова и балтийските страни? Насърчава ли и апетитите на други държави срещу техните съседи? Френското издание La Dépêche интервюира Жан дьо Глиниасти, бивш френски посланик в Русия, изследователски директор в IRIS (Институт за международни и стратегически отношения) и автор на книгата „Русия, нова шахматна дъска“.
La Dépêche: При липсата на по-категорична подкрепа от Запада за Украйна, Русия може да си върне предимството. Дали балтийските държави и Молдова са следващите в списъка на Кремъл, носталгичен по Руската и Съветската империи?
Жан дьо Глиниасти: Мисля, че ако има риск, той ще бъде в самата Украйна. За момента украинците се съпротивляват, но ако руснаците пробият, повече от Киев или Харков, техният приоритет ще бъде Одеса, за да блокират напълно Черно море, като се свържат с проруските сепаратисти от Приднестровието, последните останки на сталинизма. Това ще им позволи да задушат Украйна, докато оказват натиск върху Молдова. Стратегически е много по-интересно. Отвъд това Молдова остава романоезична, дори ако там се говори руски и тя не принадлежи строго погледнато към „руския свят“, както го определя Владимир Путин от 2000-те години на миналия век – общност на език, цивилизация и предимно православна култура. Трудно е да се намери причина, поради която той би се насо чил натам.
La Dépêche: А балтийските страни?
Жан дьо Глиниасти: Никой не може да предвиди бъдещето и е сложно да се рискува един или друг сценарий. За балтийските страни обаче можем да кажем, че те винаги са имали специален статут в съзнанието на руснаците. Те са част от скандинавско-германския свят, а не от руския свят. Освен това те са били независими между двете войни. Ето защо, за всеобща изненада, руснаците ги оставиха да си възвърнат независимостта доста бързо, а ако сравним с Украйна, дори ги оставиха да влязат в НАТО. Те са и единствените страни-членки на бившия СССР, присъединили се към Атлантическия съюз. Правейки това, не мисля, че руснаците биха били готови да влязат в конфликт с НАТО за три малки държави, за които знаят, че никога няма да бъдат руски, въпреки че в Естония има 40% руснаци.
La Dépêche: Руският пример на свършения факт в Крим, в Донбас и след това срещу Украйна, безнаказаността на Азербайджан срещу Армения в Нагорни Карабах… Може ли всичко това да насърчи Пекин да нахлуе в Тайван?
Жан дьо Глиниасти: Също така е трудно да се видят истинските цели на Пекин в момента. Но това, което можем да кажем, е, че уроците, научени от Украйна, са достатъчно двусмислени, за да не ускорят стария китайски проект за възстановяване на Тайван. Значителни човешки загуби, 2000-3000 унищожени танка, цената, платена от Русия, е доста висока и Владимир Путин, в този си вид, не може да претендира за победа. Особено след като сега той вече е бетонирал здраво прозападната ориентация на огромното мнозинство от украинците, докато през 2010 г. мнозинството от украинците гласуваха за проруския кандидат. Но освен това има и голяма разлика между Русия и Китай. Първата зависи от огромните си природни ресурси, които винаги продава, вторият от международната търговия. И така… Китай мисли в дългосрочен план и мисли преди всичко за запазване на икономиката си.
La Dépêche: Отвъд това виждаме желанията на „неосманска“ Турция на Ердоган, утвърждаваща себе си срещу Гърция, срещу Сирия, кюрдите или носталгията на Орбан по старата Унгария, по маджарското малцинство в Румъния. Дали Владимир Путин е „активирал“ събуждането на имперски апетити?
Жан дьо Глиниасти: Преди властваше международния ред. Това беше двуполюсен ред със Съветския съюз, доминиран от Русия от едната страна и американците от другата. Той се срути с разпадането на СССР, когато временно остана само „американският полицай“. Но малко по малко паралелно се появи различен ред, където сега имате полюси на власт, откакто управлението на „американския полицай“ приключи с неговия провал в Ирак и катастрофалното му изтегляне от Афганистан през 2021 г. При липса на полицаи, полюсите на властта се утвърждават днес. Но този многополюсен свят все още не е стабилизиран и следователно, когато погледнете неговите „тектонични плочи“, виждате, че това са границите на бившата велика руска, австро-унгарска, османска или персийска империя, които по същество остават зони на нестабилност с риск от война.
La Dépêche: Ако Владимир Путин беше изкушен от подновяване на офанзивата към Одеса и чак до Приднестровието, щеше ли Турция да позволи на Русия да сложи ръка на северното крайбрежие на Черно море, което все още не е приело загубата на Крим през 18 век?
Жан дьо Глиниасти: Ти си абсолютно прав. Турция няма да приеме Русия да слезе до Черно море и да превземе Одеса. Можем да очакваме, че Турция ще позволи на американските кораби да преминат през проливите за достъп до Черно море, защото ще има голямо напрежение, ако не го направи.
La Dépêche: При тази динамика на нахлуването у съседа в този многополюсен свят, актуална е и Венецуела, която претендира за границата и нефтените райони на Гвиана…
Жан дьо Глиниасти: През 30-те години на миналия век Южна Америка преживя войната в Чако, изправяйки една срещу друга Боливия и Парагвай на фона на петролни интереси, които никога не бяха демонстрирани впоследствие. В Латинска Америка има млади нации, които имат териториални и петролни амбиции, но няма империя и това е по-скоро въпрос на коригиране на границите. След като американците реагираха незабавно и много силно, като подкрепиха Гвиана, конфликтът трябва да приключи със становище на Международния съд и не мисля, че ситуацията е толкова сериозна, колкото разломите, произтичащи от падането на велики империи.
