Италианският политически философ и лидер на лявото автономистко движение Autonomia Operaia (Работническа автономия) Антонио Негри почина в Париж на 90-годишна възраст, съобщи La Rebubblica.
Вестникът се позова на съпругата му, френската политическа философка Джудит Ревел.
Негри е роден в Падуа на 1 август 1933 г. Той е един от ключовите теоретици на операционализма. Това е течение в италианската мисъл през 60-те години на ХХ век, представляващо разновидност на автономисткия марксизъм, по-късно окончателно оформено в автономизъм. Името на течението идва от италианската дума „operaio“, която означава „работник“.
Операционалистите се придържат към идеята, че работническата класа е не само обект на експлоатация, но и ключов фактор за социална промяна в обществото, способен да го трансформира чрез своята дейност. Теоретиците на това течение се придържат към идеята за работническата автономия и самоорганизация, като настояват, че промяната трябва да дойде отвътре, чрез действията на работническите колективи.
Като млад Негри се присъединява към клетката на Международната социалистическа партия в Падуа, но по-късно се отчуждава и критикува организацията. След това става член на Potere Operaio (Работническа сила) – италианска лява радикална организация, действаща между 1967 и 1973 г. През последната година от съществуването ѝ Негри напуска групата и основава Autonomia Operaia, която ръководи до разпускането ѝ през 1979 г. Впоследствие бойците на тази организация са обвинени в тероризъм и опит за въоръжено въстание.
През 1983 г. Негри е избран за депутат от Италианската радикална партия, но бяга във Франция: бойците на Autonomia Operaia са съдени по „делото от 7 април“.
Движението е заподозряно, че е свързано с терористичното движение „Червените бригади“, организирало убийството на бившия италиански министър-председател Алдо Моро през 1978 г. Негри е обвинен и в планиране на сваляне на италианската държавна система. Той беше осъден на 12 години затвор.
През юли 1997 г. Негри се завръща в Италия, за да изтърпи присъдата си. През 1999 г. получава условна присъда, а през 2003 г. е окончателно освободен.
