Американският президент Доналд Тръмп промени подхода си спрямо руската война в Украйна. По време на своята предизборна кампания през 2024 г. той твърдеше, че може да прекрати конфликта за 24 часа.
За всички беше ясно, че за толкова кратък срок това не може да се случи, но все пак след като встъпи в длъжност на 20 януари тази година, Тръмп се опита да постигне някакъв резултат, съотносим с обещанието, което беше дал.
Нито натискът спрямо украинския президент Володимир Зеленски обаче, нито готовността на Тръмп за конструктивни отношения с Москва дадоха резултат.
Всъщност Тръмп се опитваше да извади войната от логиката, по която тя се развива и да я замени с лични отношения между себе си, Зеленски и Путин. Логиката обаче е много различна за единия и другия.
Американският президент често казваше, че познава и двамата и след разговори с тях ще успее да спре войната.
Познанствата и личните отношения са едно на ръка, но Путин воюва, за да завладява територии и население, а Зеленски – за да защитава държавата и народа си и да осигури гаранции за териториалната цялост и суверенитета на Украйна.
В единия случай става дума за интересите на авторитарен режим, а в другия – за напълно легитимен национален интерес, изцяло съобразен с международното право.
Това са цели, които не могат да бъдат променени нито чрез лични отношения, нито, за съжаление, чрез дипломация.
Дипломацията може да даде резултати там, където са налице легитимни претенции и интереси. В случая това, което прави и към което се стреми руската страна е напълно нелегитимно и точно поради тази причина дипломацията тук не работи.
Чрез дипломация не е възможно да се осигури отказ на Русия от нелегитимните ѝ претенции. Ако пък чрез дипломация Украйна бъде принудена да отстъпи от законните си стремежи, това де факто не би било дипломация, а отказ от такава и замяната й с международно противоправни действия.
Европа намери начин да въоръжи Украйна с американско оръжие – и да угоди на Тръмп
Лидер в контактите с Белия дом стана германският канцлер Фридрих Мерц
Истинската дипломация е неразривно свързана с международното право и не може да бъде разглеждана извън него.
Пред броени дни командващият силите на НАТО в Европа американският генерал Алексъс Гринкевич заяви, че е получил заповед за бързо прехвърляне на системи „Пейтриът“ в Украйна. Генералът може да получи заповед най-вече от президента на САЩ и най-вероятно това е източника, за който той говори, без да го назовава директно.
Преди това Тръмп вече беше заявил, че вижда разминаването между думи и действия, така характерно за Путин. Американският президент дори отреди място и на първата дама Мелания Тръмп в обективирането на своята позиция по отношение на стопанина на Кремъл.
Малко след това пък германският военен министър Борис Писториус отбеляза, че Украйна ще получи пет системи „Пейтриът“. Това се случи по време на онлайн среща във формата „Рамщайн“. Писториус допълни още, че Путин просто се опитва да печели време и използва за това всяка възможност, която му бъде предоставена.
Тук вече може да се каже, че става дума за координация между САЩ и Европа. Германия е най-голямата икономика на Стария континент и освен това разполага с американски отбранителни технологии.
Страната е дългогодишен домакин на военни сили от САЩ и, разбира се, по тази линия е изградено стабилно партньорство в сферата на отбраната, както двустранно, така и в рамките на НАТО.
Възможностите за координиране на помощта за Украйна между САЩ и Европа се появиха не само въз основа на обстоятелството, че Тръмп започна да приема реалността, но и на позицията на новия германски канцлер Фридрих Мерц.
Неговият предшественик Олаф Шолц също подкрепяше Украйна, но подходът му беше доста различен.
Шолц искаше да бъде подгласник на Америка, а не равностоен партньор в подкрепата за Украйна. Така например, когато се разискваше изпращането на танкове, той заяви, че първо американците трябва да се ангажират с доставката на „Ейбрамс“, а след това Германия да обещае предоставянето на „Леопард“.
Мерц, още преди да встъпи в длъжност, даде ясен знак, че е готов да поеме инициативата от името на Европа по отношение на подкрепата за Украйна и нейните нужди, свързани с въоръжение и финансиране.
Германия предоставя на Украйна пет системи Patriot възможно най-скоро
Анонс на онлайн-сдрещата във формат „Рамщайн“
Така той изигра съществена роля относно позицията на Европа, която нашият континент трябваше да възприеме в поддържането на Украйна.
Това съвпадна с разбирането на Доналд Тръмп, че активната страна трябва да е Европа, защото войната се води на европейска територия.
Сега, след като вече новите отношения са изградени, остава единствено да заработят стабилно и да стават все по-функционални и полезни за отбраната на Украйна.
Срещата на върха на НАТО, проведена в Хага през миналия месец определено даде тласък на евроатлантическото сътрудничество.
Основното решение, което беше взето там, е увеличаването на разходите за отбрана на страните членки на 5% от БВП до 2035 г. по формулата 3.5% + 1.5%. Или 3.5% директно за отбрана и още 1.5% за проекти и дейности, които могат да са от полза за отбраната при необходимост.
Така Тръмп получи своето що се отнася до разходите за отбрана на страните в НАТО. Сега вече той има какво да даде на американската публика.
Може да каже, че е постигнал нещо, което не би било по силите на Байдън. Оттук нататък ще плащат не само американците, но и европейците.
Процентите за отбрана от БВП всъщност не са плащане, а инвестиране в собствените Въоръжени сили. Това са средства, които стабилизират и гарантират националната сигурност на съответната държава.
А при правилно и ефективно инвестиране могат да подпомогнат развитието на нейния научен и технологичен потенциал.
3.5% е приблизително размерът, който САЩ в момента отделят за отбрана от своя БВП. Би било интересно да се знае, че най-голям размер отделя Полша – около 4.3%. Естония също инвестира сериозно в отбраната си. И нейният процент е по-голям от американския.
Разбира се, в абсолютни стойности американците са много напред. Процентът на Полша възлиза на около 27 милиарда долара, докато процентът на САЩ, в абсолютни стойности, е приблизително 1 трилион.
Тръмп получи своето в Хага и след това обяви готовност да работи с Европа за подпомагането на Украйна. Възможно е това да е било малка хитрост.
Или казано с други думи, първо той получава от европейците това, което иска да даде на своята публика в Америка, а след това европейците получават от него това, което искат за отбраната на Украйна.
Какво би пожертвал Путин за победата в Украйна?
Докога руският президент ще успее да запази илюзорния комфорт на руснаците
В момента тече 50-дневния период, който Тръмп даде на Путин да прекрати войната. И ако това не се случи, мерките срещу агресора ще се затегнат още.
Путин определено няма да спре войната след 50 дни (вече по-малко). Той ще прави това, което Борис Писториус обясни – печелене на време и блъфиране.
От Кремъл пак заговориха за преговори. Такива искат и от Киев. Украйна вече е показала, че е готова за спиране на военните действия. В Москва обаче говорят едно, а правят друго, както Мелания и Доналд Тръмп правилно са забелязали.
Преговори най-вероятно ще има още тази сряда, както Зеленски обяви. Те обаче едва ли ще постигнат нещо повече от това, което и досега са постигали – размяна на пленници.
Това, разбира се, е важно, особено за украинската страна, то обаче е далеч от прекратяването на военните действия, още по-далеч е от постигане на примирие, а до установяването на траен и справедлив мир сякаш има още цяла вечност.
Би било интересно да се наблюдава какво точно ще се случи след 50 дни. В камарата на представителите в американския Конгрес вече мина едно гласуване в полза на подкрепата за Украйна.
В Сената пък отдавна чака законопроектът на републиканеца Линзи Греъм, който предвижда огромни вторични санкции за страни, които търгуват с Русия и така ѝ осигуряват финанси за продължаване на войната.
Мнозинството в полза на Украйна в камарата на представителите е факт. Сенатор Греъм казва, че е осигурил подкрепа от 77 свои колеги за законопроекта, което е огромно мнозинство в Сената. А Тръмп вече може да каже, че защитава американските интереси в НАТО по-добре от Байдън (сравнението с бившия президент е важно за него).
Т.е. налице е неочаквано добра комбинация, която трябва да се реализира след 50 дни или по-малко, както самият Тръмп беше казал.
