Подводна експедиция на Националния исторически музей (НИМ) разкри археологически обекти в залива Тауклиман, намиращ се на 6 км североизточно от нос Калиакра. Това съобщиха от пресцентъра на музея.
Локализирани са множество археологически обекти с голяма историческа стойност. Сред тях са пещери, антични селища, некропол и крепост.
Късноантичната крепост е изградена в началото на VI век върху нисък скалист нос, вдаващ се между два малки залива. Просъществувала е до началото на VII век. Основната ѝ функция е била да осигурява морски доставки на провизии в рамките на специална административна област, създадена от император Юстиниан Велики през 536 г. Входът на укреплението се намира в непосредствена близост до брега на югозападния залив, където е бил изкопан кладенец за питейна вода.
През XVIII век австрийският пътешественик Венцел фон Броняр описва малко, пусто пристанище за лодки, наречено Тауклиман, както и голям сладководен извор, разположени на около 6 км северно от Калиакра. Най-ранното картографско отбелязване на залива се намира върху карта на част от европейска Турция (включително днешна България), датирана между 1825 и 1875 г.
През юни 2025 г. екип на НИМ, ръководен от проф. д-р Иван Христов, извърши подводни изследвания в залива Тауклиман. Нейните цели бяха да се извърши оглед на акваторията, да се картират видимите подводни археологически обекти и да се актуализира археологическата карта на залива и прилежащата сухоземна територия. Проучванията са част от мащабен проект на НИМ, който има за цел създаването на актуализиран каталог на всички древни пристанища по българското Черноморие.
По време на проучванията беше изпробвана нова подводна фотографска апаратура на музея, както и подводни скутери, предназначени за извършване на широкообхватни огледи. Изследвана е обширна акватория, разделена на шест зони на дълбочина до 10 метра.
Сред най-ранните открития на подводната експедиция на НИМ са каменна котва с два отвора и рибарски тежести, намерени западно от т.нар. остров Русалка на дълбочина 4 метра. Впоследствие, в югозападната част на малкия залив, в близост до крепостта, бяха открити фрагменти от ранновизантийски амфори, частично затрупани с пясък – доказателство за товаро-разтоварна дейност, свързана с близко разположеното укрепление.
При опит за повторното локализиране на средновековна желязна котва, забелязана преди около 20 години на дълбочина 8,5 метра, са открити дъна на амфори от преходен тип и фрагмент от паница със сграфито украса от първата половина на XIII век. В същата зона археологът Георги Китов е документирал следи от средновековно селище.
Сред най-значимите резултати от проучването е откриването на останки от неизвестен досега западноевропейски дървен ветроходен кораб от средата или втората половина на XIX век, най-вероятно построен в Англия. Останките са разпръснати в радиус от 60 метра около малък риф, на дълбочина от 4 до 5 метра. Заснети са множество метални предмети, сред които: желязно коляно („кница“), част от едношкивен блок с железен обков от товарен кран, брашпил и три железни зъбчати колела с част от оста. Вероятно става дума за дървено-железен механизъм от типа „помпа“, използван с лост, подобно на дрезина. Подобен брашпил се въвежда в корабостроенето след 1830 г.
Части от корабната верига са открити на 15 метра северно от брашпила, което сочи, че плавателният съд е потънал по дългата си ос в посока север-юг, с нос, обърнат на север. Най-вероятно това е поредната жертва на коварните течения северно от нос Калиакра, които са причинили потъването на десетки кораби от края на XVIII и през XIX век.
От НИМ посочват, че откриването на останките от кораба представлява ценен принос към културното наследство и попада в обхвата на Закона за културното наследство на Република България (чл. 7, ал. 1; чл. 53), който определя подобни обекти като културна ценност. Те са материално свидетелство за човешка дейност и носят научна и културна стойност. Според Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство (приета на 2 ноември 2001 г.), подобни обекти трябва да бъдат съхранявани и изследвани с внимание и отговорност.
След края на проучванията, координатите на новооткрития кораб са предадени на Гранична полиция, която следи за охраната на българската морска територия и предотвратява всякакви опити за разграбване на подводни археологически обекти.
