Продължително прекъсване на корабоплаването през Суецкия канал може да повиши цените и да повлияе негативно върху икономическия растеж, особено в Европа, която вече се бори с опасна комбинация от висока инфлация и икономическо свиване, анализира Ройтерс.
Каква е истинската опасност?
Около 15% от световния корабен трафик, включително приблизително 30% от световната контейнерна търговия, преминава през Суецкия канал.
Маршрутизирането на кораби около Африка би увеличило двупосочното пътуване с около две седмици и половина, намалявайки капацитета за корабоплаване и увеличавайки разходите.
„По-голямата продължителност на транзита през нос Добра надежда намалява ефективния капацитет на пътуването Азия – Европа с 25%“, изчислява UBS.
Като се има предвид, че такова пътуване може да отнеме повече от 10 седмици, дори кратко прекъсване би имало ефект, който може да продължи няколко месеца.
Тазгодишният празничен сезон обаче не е застрашен, тъй като повечето стоки, необходими за Коледа, са пристигнали.
Гърция препоръча на корабите да избягват йеменските води в Червено море
Атина е готова да участва във всяка инициатива за международна сигурност в района
Какво показват историческите прецеденти?
Когато контейнеровоз блокира Суецкия канал за шест дни през 2021 г., икономистите изчислиха, че е блокирана дневна търговия на стойност до 10 милиарда долара.
Застрахователните искове от този инцидент може в крайна сметка да стигнат до 2 милиарда долара, изчислява презастрахователят SCOR.
Какво ще струва сега?
Разходите могат да идват по няколко канала. Най-непосредственото въздействие ще бъде чрез цените на енергията, но засега пазарите са спокойни. Цените на петрола се покачиха донякъде, но не много повече от 1% в сравнение с преди седмица. Цените на газа обаче вървят надолу, което предполага, че има малка загриженост относно забавянето на трафика на втечнен природен газ.
Друг разход са по-високите тарифи за доставка и увеличените застрахователни такси.
„Това са лоши новини, защото достигат до нас в момент, когато вече имаме някои други тенденции, които имат отрицателно въздействие върху разходите за доставка“, каза Ян Хофман, ръководител на отдела за търговска логистика в Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD).
Хофман каза, че процентите на контейнерните превози сега са най-високите за цялата година.
„Последните тарифи за контейнерни превози все още са ниски в сравнение с кризата във веригата за доставки по време на COVID-пандемията. Но те са по-високи сега, отколкото са били във всеки друг момент през 2023 г.“
Още по-сложен разход е свързан със закъсненията на пратките, които могат да повишат потребителските цени, тъй като на стоките ще е необходимо повече време, за да достигнат до потребителите.
„Можем да видим завръщане на проблемте във веригата на доставки, инфлацията да се покачва и растежът да се забавя. За щастие, не в същата степен като по време на пандемията, но все пак достатъчно болезнено“, каза икономистът от ING Карстен Бжески.
„Ако ситуацията продължи за по-дълъг период, ще видим инфлацията да се покачва отново.
Министерството на икономиката на Германия – имайки предвид потенциалните рискове за икономиката, свързани с търговията – заяви във вторник, че следи отблизо събитията в Червено море.
И все пак икономистите твърдят, че смущенията от последните няколко дни все още не са достатъчни, за да повлияят на растежа на инфлацията.
„Видяхме огромни подобрения във веригите за доставки след COVID-пандемията“, каза Гай Милър, главен пазарен стратег на Zurich Insurance Group. „В момента няма недостиг на продукти и запасите са възстановени.
„От гледна точка на голямата картина не виждам никакво съществено въздействие по отношение на растеж или инфлация на този етап.“
Ще реагират ли националните банки?
Комбинация от спънки в глобалното предлагане, произтичащи от икономическия срив, причинен от COVID-19, и ефекта на прегряване от мерките за възстановяване след пандемията тласна инфлацията в световен мащаб до върхове, невиждани от 70-те години на миналия век, което накара централните банки да реагират с безпрецедентно повишаване на основните лихвени проценти.
Но политиците реагират само на по-дългосрочни тенденции, така че е малко вероятно да реагират, освен ако не видят трайно въздействие, което може да промени траекторията на инфлацията с години.
Все пак повечето от големите централни банки сега се стремят да задържат лихвените проценти на настоящите върхове за известно време и всякакви сътресения, които биха могли да допринесат за глобалната инфлация, може да повишат предпазливостта относно прибързаното облекчаване на политиката.
ЕЦБ няма повече да вдига лихвите
Очаква се до края на 2025 г. инфлацията да спадне до 2%
