Close Menu
българско времебългарско време
  • Начало
  • Местни
  • международен
  • икономика
  • Редакционна
  • Забавление
  • Спорт
  • повече
    • Уеб истории
    • Прожектор
    • Стая за новини

Абонирай се

Като се регистрирате, вие се съгласявате с нашите условия.

Не пропускайте

Дългата агония на детската онкохематология в ИСУЛ

юли 4, 2025

Боби Борисов в „Без резерви“: За футбола отвъд резултатите – с мисъл, визия и страст

юли 2, 2025

Обмислят по-лесно набиране на работна ръка от трети страни

юни 30, 2025
Facebook X (Twitter) Instagram
Facebook X (Twitter) Instagram
българско времебългарско време
АБОНИРАЙ СЕ
  • Начало
  • Местни
  • международен
  • икономика
  • Редакционна
  • Забавление
  • Спорт
  • повече
    • Уеб истории
    • Прожектор
    • Стая за новини
българско времебългарско време
Home » Дългата агония на детската онкохематология в ИСУЛ
Редакционна

Дългата агония на детската онкохематология в ИСУЛ

Персоналот Персоналюли 4, 2025Няма коментариПрочетено 4 минути
Дял
Facebook Twitter Reddit Telegram Pinterest Email

В края на миналия век, през 1999 г. с постановление на Министерския съвет се създава Национален център по детска онкохематология. Година по-късно центърът се преобразува в първата по рода си у нас Специализирана болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания. Три години по-рано е разкрито трансплантационно отделение и за първи път в България се извършва трансплантация на костен мозък на 10-годишно дете със солиден тумор. Трансплантацията е автоложна ( със стволови клетки на самия пациент). През 2001 г. е извършена и първата алогенна трансплантация ( със стволови клетки от чужд дарител). До края на 2005 г. са осъществени над 80 трансплантации на стволови клетки.

През 2015 г. болницата се влива в ИСУЛ като една от клиниките ѝ, а центърът за костно-мозъчни трансплантации към клиниката се обособява като основно звено, извършващо тази дейност.

Двайсет години по-късно бурно стартиралата трансплантационна дейност е занулена. По данни на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ от началото на 2023 г. досега в клиниката на ИСУЛ не е извършена нито една костно-мозъчна трансплантация.

Същевременно в началото на февруари дете от клиниката спешно беше транспортирано в Любляна, Словения, за трансплантация на стволови клетки. Спартанът летя, а проф. Константинов (шеф на клиниката) обясни, че детето ще бъде лекувано с революционна терапия, получила Нобелова награда. Безответен е въпросът защо тази терапия се прилага в Словения, а не и у нас? Би бил важен, ако не стоеше фактът, че към момента във водещия ни център по костно-мозъчни трансплантации всъщност никой никого не трансплантира. А лекарите в клиниката безспорно са добри, потвърждават го и родителите на болните деца.

Същевременно, според статистиката, децата, които се нуждаят от костно-мозъчна трансплантация у нас годишно са между 25-30. Какво се случва с тях – насочват се към клиники извън страната. А звеното в ИСУЛ изпълнява всички останали дейности, които предвижда лечението на деца с онкохематологични заболявания. И те не са малко.

Обяснението на ръководството на клиниката за спрялата трансплантационна дейност е „кадрови дефицит“. Под кадрови дефицит разбираме липса на медицински сестри, които да се грижат за децата с онкохематологични заболявания. От лятото насам те са основно четири и интерес към позицията няма.

Ръководството на ИСУЛ опитва да реши проблема с острия недостиг на сестри в клиниката с 20% увеличение на заплатите, с включването на студенти по медицина като болногледачи и помощ от педиатричната болница „Проф. д-р Иван Митев“ при нужда, но проблемът остава.

Кадровият дефицит е грижа на ръководството на болницата, казват от здравното министерство и уточняват, че основните клинични пътеки, по които НЗОК заплаща за извършването на този вид лечебна дейност, се повишават непрекъснато в последните години, предвидено е и ново увеличение, а трансплантационните дейности се поемат от бюджета на МЗ.

През лятото от Сдружението на децата с онкохематологични заболявания също предупреждават, че проблемът с клиниката в ИСУЛ се задълбочава, търсят реакция от здравното министерство. В отговор чуват, че в момента няма ресорен зам.-министър, тъй като Бойко Пенков е освободен. Сигнали са подадени и от ръководството на болницата, и от ръководството на клиниката – от МЗ изчакват. И така до началото на ноември, когато се разчува, че в клиниката няма топла вода. Всъщност топла вода няма от лятото. И не е само до топлата вода. Условията в стаите са мизерни.

Родители излизат на протест пред ресорното министерство и най-сетне оттам се задействат. Започват проверки, обяснения от болницата, от Топлофикация, от които не става ясно кой е виновен.

Според ръководството на болницата топла вода има, но трябва да се чака да се оттече, защото тръбата е дълга, заради отдалечеността на клиниката. От Топлофикация обясняват, че регулацията къде да тече топлата вода се прави от външна фирма и се извършва със знанието на ръководството. От ИСУЛ казват още, че са започнали ремонт, който е почти към финала. От МЗ пък съобщават, че ще започне такъв. Батакът е пълен.

Същевременно ден след сигналите, без оттичане, топлата вода изведнъж тръгва. Да се чуди човек как става – нито тръбата е станала по-къса, нито клиниката е променила разположението си, нито ремонтът е завършен (а според МЗ даже не е започнал).

Логично е при всеобщата незаинтересованост да се предположи, че всъщност лечението на детски онкохематологични заболявания не е печеливша дейност. Звеното дори генерира загуби, тъй като малките пациенти престояват в болницата месец, понякога повече.

Лечението невинаги е конвенционално, често има ситуации, в които трябва да се променя; налага се кръвопреливане; появяват се инфекции, които се лекуват с изключително скъпи антибиотици. Освен това голяма част от медикаментите за лечение на онкоболни деца не са одобрени у нас, купуват се по специален ред, за което родителите трябва да подават документи в Касата. Специфично, скъпо, непредвидимо лечение и не особено популярно в лечебните ни заведения.

Освен в София, клиника за лечение на деца с рак на кръвта има само във Варна, в държавната университетска болница. Няма частна болница, в която да е разкрита подобна дейност. Вероятно никой вече не се чуди защо.

Дял Facebook Twitter Pinterest LinkedIn Telegram Reddit Email

Related Posts

България, която „осъди“ Путин преди съда в Хага

юни 28, 2025

ЕС трябва да се готви за втори Орбан в България

юни 20, 2025

Руско-китайският съюз без ограничения е факт

юни 8, 2025

Бюрокрация и липса на капацитет забавят плановете за повече зарядни станции

юни 4, 2025

Докато Израел затяга клещите в Газа, за Иран става по-сложно

май 14, 2025

Климатични заклинания: утрояване, утрояване, утрояване

май 1, 2025
Add A Comment

Leave A Reply Cancel Reply

Последни новини

Дългата агония на детската онкохематология в ИСУЛ

от Персоналюли 4, 2025

В края на миналия век, през 1999 г. с постановление на Министерския съвет се създава…

Боби Борисов в „Без резерви“: За футбола отвъд резултатите – с мисъл, визия и страст

юли 2, 2025

Обмислят по-лесно набиране на работна ръка от трети страни

юни 30, 2025

Мандарини и портокали поевтиняват предпразнично

юни 29, 2025

Абонирай се

Вземете последните новини за България и света.

българско време
Facebook X (Twitter) Instagram Pinterest
  • международен
  • Местни
  • Политика за поверителност
  • Общи условия
  • DMCA
  • Контакт
© 2025 Български времена. Всички права запазени.

Type above and press Enter to search. Press Esc to cancel.