Сталин, който почина на 5 март 1953 г., беше частично реабилитиран през следващите десетилетия. Днес в известен смисъл той е източник на вдъхновение за настоящия руски президент Владимир Путин. Това пише в материал за френския вестник La Tribune Андрей Козовой, историк от Университета на град Лил.
Общество с намордник, терор, издигнат в режим на управление, всемогъща политическа полиция, реални или въображаеми врагове, принудени да признаят под мъчения за най-абсурдни престъпления, масови гробове, чистки (700 000 души са екзекутирани само през 1937-1938 г.), депортации, глад , лагери, “тотална” цензура и пропаганда, война срещу Хитлер, спечелена на невъобразимата цена от 27 милиона съветски жертви (включително 8,6 милиона загинали войници срещу 4,1 за германците), разделена Европа и студена война на ръба да стане гореща : такова е наследството, оставено от Вожда.
Три години след смъртта му, през февруари 1956 г., “злоупотребата с култа към неговата личност” беше заклеймена от неговия наследник Никита Хрушчов на 20-ия партиен конгрес. През октомври 1961 г. тялото му най-накрая е извадено от мавзолея на Ленин на Червения площад в Москва, за да бъде поставено, по-скромно, в некропола близо до стената на Кремъл. По време на перестройката, при Горбачов, и особено в началото на 90-те години, при Елцин, когато архивите бяха отворени и забранените преди свидетелства бяха публикувани, голяма част от истината за неговото тридесетгодишно управление стана известна на всички и огромното мнозинство от бившите му поданици можеха свободно да изразят отвращението и ужаса си от спомена за кървавите му времена.
Но това отхвърляне не продължи дълго. Според социологическите проучвания руснаците го харесват все повече и повече. Обясненията са много. Разбира се, те се дължат до голяма степен на личността и историческата визия на човека, който седи в Кремъл от 2000 г. и който смята, че неговият далечен предшественик е бил “ефективен ръководител” и най-вече въплъщение на победата във Втората световна война . И все пак, за Владимир Путин споменаването на Йосиф Сталин също може да се окаже неудобно…
Прясна индулгенция
“Сталинисткото възраждане”, трябва да се подчертае, е по-ново явление, отколкото може да се предположи. През 2008 г., в края на втория мандат на Владимир Путин, 60% от хората, анкетирани от института Левада (един от водещите социологически центрове в страната), смятат, че престъпленията, извършени по времето на Сталин, не са оправдани; през 2012 г., в края на президентския мандат на Дмитрий Медведев, “само” 21% от анкетираните казаха, че виждат Сталин като “велик лидер”, по-нисък резултат от 29-те %, регистрирани през 1992 г., по-малко от година след рухването на СССР.
Отрицателните мнения за Сталин наистина започнаха да намаляват от 2015 г., годината след анексирането на Крим, време на патриотично възвисяване и възхвала на държавната история. През 2019 г. 70% от анкетираните казват, че за тях Сталин е изиграл донякъде или много положителна роля, а само 16% го възприемат отрицателно. Също така от тази година младите руснаци, досега доста безразлични към Сталин, започнаха да изразяват мнения в полза на диктатора. През 2021 г., най-накрая, няколко месеца преди нахлуването в Украйна, 56% го видяха като “велик вожд”, нов рекорд по рода си.
Дори да трябва, съвсем естествено, да сме предпазливи по отношение на проучванията в една “мемокрация”, диктатура, която черпи част от легитимността си от пренаписването на миналото за политически цели, трябва да признаем, че проучванията на общественото мнение все пак отразяват реалност, която трябва да бъде анализирана.
Първата причина за тези благосклонни чувства към Сталин, е историческа: “силният лидер”, “твърдата ръка” е клише, здраво закотвено в една фундаментално консервативна политическа култура, която никога не е преживяла демокрация.
От друга страна, страницата на сталинизма никога не е била обръщана в Русия. След смъртта на Вожда страната преживя две кратки вълни на “десталинизация” при Хрушчов (1953-1964) и Горбачов (1985-1991), и най-вече дълъг период на “ресталинизация” през годините на Брежнев, Андропов и Черненко (1964-1985).
Годините на Елцин (1992-1999) бяха белязани, от една страна, от “революция на архивите”, разкриващи или потвърждаващи мащаба на сталинските престъпления, но също и от липсата на истинска декомунизация на правно ниво – известният “Процес срещу комунистическата партия” през 1992 г., който се провали поради проблем с дефинирането на комунистическата партия, която никога не е била политическа партия в класическия смисъл, а “механизъм за контрол на властта”. Следователно Русия не е преживяла своя “Нюрнбергски процес” срещу КПСС, който би могъл да образова по-младите поколения.
Носталгия по “величието”
Така стигаме до провала на трансформацията на постсъветска Русия в истинска демокрация.
През втората половина на 90-те години на миналия век, на фона на геополитическото и икономическо влошаване на страната, можахме да станем свидетели на завръщането на дискурси и практики, които се свързват отново с дългата традиция на една силна руска държава (“вертикала на властта”), тенденция, възприета и разширена по време на първите два мандата на Владимир Путин, през 2000-2008 г.
Тогава сталинофилските чувства се подхранват от идеята за приемственост между Руската федерация и СССР, като изчезването на последния вече не се представя от властите като неизбежно събитие, а по-скоро като комбиниран ефект от хитростите на Запада и действията в рамките на една “пета колона”.
Спомняме си, че през 2005 г., говорейки пред руското Федерално събрание, Путин описа разпадането на СССР като “най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век”. Същият Путин, който години наред не спираше да кове една проста идея: именно Ленин, чрез своя план за федерална държава, приет през декември 1922 г., беше ретроспективно отговорният за изчезването на СССР. Косвено, “катастрофата” нямаше да се случи, ако по това време беше надделял “автономисткият” проект на Сталин – републиките, образуващи тази единна и централизирана държава, просто не биха могли да се отделят, както в случая с федерацията, което се случи през началото на 90-те години.
Войни за паметта
Стигаме до основния елемент на сталинофилството, конспирацията. Путин често е твърдял, че макар да не отрича сталинските престъпления и реалността на Големия терор от 30-те години на миналия век, той е също толкова предпазлив към критиките на сталинизма, в който вижда начин да отслаби днешна Русия, представяйки я като страна, която в крайна сметка не се е променила много в сравнение с тоталитарното минало. От тази гледна точка атакуването на Сталин се равнява за Путин на участие в заговора, замислен от Запада, за да превърне Русия във второразрядна или дори треторазрядна страна, противно на това, което би било нейното “естествено място”.
Критиката към Сталин става подозрителна, особено когато се отнася до действията му по време на Великата отечествена война (1941-1945 г.). Неговият “култ” има своите корени в ерата на Брежнев, по време на която Путин беше млад офицер от КГБ; именно чрез този култ Сталин беше реабилитиран в очите на милиони руснаци, за които той остава тясно свързан с победата от 1945 г. Мемориалната пропаганда, придружена от публикуването на законодателен арсенал, предназначен да се бори срещу всяка “фалшификация на историята”, в крайна сметка даде своя ефект: победителят от 1945 г. засенчи тиранина на Големия терор.
Тази политика на доброволна амнезия доведе до добре познатите ни резултати. Така в анкета от 2005 г. 40% от анкетираните смятат, че Червената армия е унищожена от сталинските чистки; а през 2021 г. едва 17% твърдяха това. Докато “войните за паметта” с балтийските страни и Полша за произхода на Втората световна война са в разгара си, Путин не се колебае да квалифицира пакта Молотов – Рибентроп като “триумф на дипломацията”. Дори Гулаг в крайна сметка се превърна в “нещастен страничен ефект”.
На 2 февруари 2023 г., за честванията на 80-ата годишнина от Сталинградската битка (Волгоград от 1961 г., но върна старото си име през периода на честването), градът видя да разцъфтяват бюстове и гигантски плакати, в прослава на Вожда, докато пропагандата наричаше Сталин “генералисимус” (титла, действително присъдена през 1945 г.), архитект на победата – едно ново безсрамно пренаписване на историята.
Може ли Путин да “настигне и изпревари” Сталин?
“Сталинофилството” на населението все пак е нож с две остриета, тъй като може също така да подхранва негодувание към управляващите. За руснаците, които изразяват уважението си към Сталин, той всъщност представлява по-малко историческа фигура, отколкото символ на “велика Русия”, могъща и уважавана, Русия, където царуват справедливост и ред – което напомня чувствата, които някога са оживявали руското селячество по отношение на цар Николай II.
В тази перспектива Сталин може да загуби статута си на “съюзник” и “гарант” и да се превърне в неприятен конкурент на Владимир Путин. При Сталин летвата е поставена много високо и руският президент е осъден не само постоянно да се мери със своя знаменит предшественик, но и с риск популярността му да се срине, както беше през 2020-2021 г. в контекста на обнародването на пенсионната реформа и не по-малко непопулярното управление на пандемията от Covid-19, когато неносенето на маска се превърна в акт на неподчинение на властите.
Решението за нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. трябва от тази гледна точка да се разглежда като проява на желанието на Путин да “настигне и изпревари Сталин”, пародирайки известен лозунг от съветската епоха. Путин със сигурност усети “ледения дъх на Командира”, който го накара да се ориентира към лесното завладяване на Украйна и установяването на марионетен режим в Киев. Също така моделът на Сталин го ръководи в решението му да мобилизира, за да удави украинската армия “под купища трупове”, както направи ръководството по време на Втората световна война. На 28 февруари 2023 г., говорейки пред ръководството на ФСБ, руското контраразузнаване, Путин поиска от хората си да удвоят усилията си, за да “изчистят вредителите, които се стремят да разделят руснаците с подкрепата на Запада”
Лов на вещици, достоен за 1937 г., ли се подготвя? Поне не можем да кажем, че руснаците не са били предупредени. Поискаха Сталин? Ще им бъде сервиран.
