Темата за кметските избори ще става все по-актуална. Смея да прогнозирам, че те ще бъдат доста по-нервни от обикновено, защото все още нямаме устойчив отговор на политическия си въпрос – кой, кои сили, кои идеологии ще управляват страната. Последните парламентарни избори и последвалата ги уродлива ротационна формула не дават решение, а само задълбочават проблема. Затова казвам, че местните изори ще бъдат необикновено интригуващи – защото ще са нещо много повече от местни избори.
С тяхното приближаване се изостря и необходимостта в личен план да взема решение кого ще подкрепя за кмет на града си – София. Признавам, че е по-лесно да кажеш кого няма да подкрепиш, дори и да обясниш с красиви думи защо, но понякога трябва да бъдем позитивни.
Нека тръгнем по-отдалеч. Как трябва да изглежда подходящият столичен кмет? Според мен се прави груба грешка в опитите да се нарисува неговият портрет. Определят го като политическа позиция № 4 в страната (след президента, премиера и председателя на Народното събрание), седящ на бюджет повече от милиард годишно. Мнозина гледат на тази позиция като на мощен трамплин нагоре в политическата си кариера. Но политик ли трябва да бъде кметът?
За мен кметът е по-скоро нещо като гигантски домоуправител. Политическият орган е общинският съвет. Там се взимат политическите решения и се свеждат на кмета за изпълнение. Там решават и подреждат по важност приоритетите – транспорт, чистота, поликлиники, детски градини и пр. Кметът изпълнява, следва политическата линия на общинския съвет (която е линията на доминиращата партия) с целия си талант, трудолюбие и инициативност. Поне така си го представям аз, което със сигурност е погрешна представа. Иначе защо в действителност не е така, както си го представям?
Да оставим общите приказки и да говорим с конкретни имена и факти. Очевидно кметът трябва хем да е политик, хем да е гигантски домоуправител. Ако трябваше да е само мениджър и експерт, знам кого щях да подкрепя. Това щеше да е инж. Стоян Братоев – шефът на метрото. Защо ли? Не, не по някакви отвлечени идеологически причини. Ще го подкрепя, защото го познавам професионално точно от 30 години, през които той неизменно е бил шеф на Метрото и през по-голямата част от които съм работил с него като външен дизайнер и изпълнител на визуалната информация на пероните.
Братоев е рядко почтен човек, понякога изглежда като изкопаемо. Братоев е рядко компетентен човек. Братоев е един от най-работоспособните и работливи хора, които познавам. Запознат е на експертно ниво и с най-екзотичния процес при изпълнението и експлоатацията. Но това не е най-важното. Най-важното е, че в процеса на десетилетията работа начело на метрополитена той е имал допир с всички общински служби и институции – от чистотата, през градския транспорт и управлението на движението, до охраната и сигурността. Той е човек, който знае как функционира градът. Но не е политик (дано не ми се разсърди), не разбира играта на тронове. Политиката също е занаят, там също е нужен безкомпромисен професионализъм.
Кого тогава да подкрепя за кмет на София, какъв човек да подкрепя? Знам какво ще кажете сега. Сега ще кажете: тоя дърт манипулатор със сигурност си е наумил някого и сега ще върти, ще суче и ще ни води към него, все едно сами сме се сетили. Точно така, имам предвид някого, но не изпитвам никакви скрупули да ви съобщя името му, защото съм свободен човек в свободна страна и благодаря на Бога, че винаги съм можел да си позволя да говоря каквото мисля.
Ще подкрепя Вили Лилков, стига да се кандидатира. Той не знае, че казвам това, което казвам в момента, и може да подскочи. Но аз съм такъв и това е престанало да озадачава приятелите ми, сред които е и той. Дали има значение кой ще издигне Вили Лилков? Със сигурност има. Но се съмнявам, че е възможно да бъде издигнат от БСП, Възраждане или ППДБ+, макар че ако вече не е, то поне доскоро беше тих и благоприличен член на ДСБ.
Защо ще го подкрепя? По няколко причини – от съвсем лични до съвсем универсални. Съвсем личните са, че ми е мил приятел и комшия, с когото понякога изпиваме по питие в махалата на “Витошка”. И, ей Богу!, политиката не ни е централна тема.
Освен личните сантименти знам, че Вили Лилков е абсолютно наясно какво се случва в Столична община и какво трябва да се случи. Няколко мандата беше общински съветник, беше и зам.-председател на Общинския съвет. През 2015 се кандидатира за кмет от Реформаторския блок. Готов е да бъде кмет за разлика от другите кандидати, които вече са ни известни. Всъщност от кандидатите, които вече са ни известни, никой не е готов за кмет, никой не знае за какво става дума. Всеки отива, за да тури ръка на бюджета, пък за останалото – каквото сабя покаже.
Освен че е рядко компетентен в областта, Вили Лилков не е зависим от разни олигарси и сенчести спонсори. Никога не е бил. В този смисъл той е идеална възможност да се пресекат апетитите на ненаситни икономически групировки, които са хвърлили око и на софийското кметство. А тези апетити станаха прекалено дразнещи със своята арогантност и пълното отсъствие на мяра.
Освен независимостта си от олигархията, Вили Лилков има много ценен политически профил. Особено във времена, когато “дясното” за нищо го нямат и е станало за посмешище дори на децата. Един от основателите на онова ДСБ, което в последствие, след идеологическия си разпад, захрани с ярки политици висшите ешелони на ГЕРБ, Вили Лилков е от малкото останали политици от този калибър, които продължават да носят синия пламък на старото СДС и легендарното ОДС. Именно това е автентичното българско дясно, а всички, които след това се окичиха незаслужено с тази дума, са карикатури. Да не говорим за най-новата “градска” десница, която напоследък дори я мързи да се изкарва такава.
Освен всичко това, Вили Лилков е далеч от идеите за безпринципни съглашателства с когото и да било – просто мисленето му не е такова, няма необходимото въображение.
Вили Лилков е консервативен човек в истинския, добрия смисъл на думата – не креслив патриотар и евроскептик. Истински консервативният човек не е роб на никоя идеология, защото консерватизмът не е политическо направление, а начин на мислене. Консервативният човек оценява всяка конкретна ситуация и изработва позицията си спрямо нея според непоклатимата си етична система, която се основава на обективни морални ценности. Накратко: консервативният човек е нормален човек, не се изхвърля във възторзи и възмущения, не скандира клишета и здравият разум никога не го напуска.
Ето така гледам аз на задаващите се кметски избори в София. Хубавото е, че никой не е длъжен да се съобразява с мнението ми, но пък и никой не може да ме принуди да го променя. Да ме убеди – може би, – но не и да ме принуди. Защото и аз упорито не се отказвам от лукса да се опирам на здрав разум и обективна нравствена система. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
