Сгушена в самия център на България, Долината на розите би искала да има имидж на елитно място за световно производство на парфюмни есенции. Но зад пощенската картичка реалността на местната икономика му е спечелила напълно различен прякор, вдъхновен от американската хард-рок група: “Guns N”Roses”. В Казанлък, “столицата” на тази долина и типичен посткомунистически град, със своите сивкави решетки на социалните жилища, не отнема много време да осъзнаем, че петдесетте хиляди жители живеят много повече с аромата на “оръжията”, произведени в “Арсенал”, гигантската фабрика, която заема десетки хектари в покрайнините, отколкото с този на “розите”, които още не са си показали пъпките в тази ранна пролет. Това пише в репортаж от София специалният пратеник на авторитетния френски вестник Le Monde Жан-Батист Шастан.
Пред гигантския съветски портик на “Арсенал” паркингът е пълен с работнически коли от целия регион. Заводът работи както никога от края на комунизма. Стотици оферти за работа са публикувани на уебсайта, а вътре в комплекса, който остава затворен за медиите, строителната площадка работи с пълна сила. “Розите не могат да наемат на работа 10 000 души както оръжието, още повече че трябва да започнеш да ги събираш в 3 сутринта”, усмихва се Добромир Тотев, бивш постоянен секретар на отбраната и пенсиониран полковник от този град с богато военно-промишлено минало.
Въздушен мост
Причините за това внезапно подновяване на дейността са деликатна тайна: “Арсенал”, подобно на своя братовчед ВМЗ, разположен малко по-нагоре, в град Сопот, работи масово за украинската армия, която има спешна нужда от боеприпаси по съветските стандарти. България обаче е единствената страна, която все още ги произвежда в Европейския съюз (ЕС), наред с Румъния и Чехия. Но дискретността продължава: въпреки че е член на НАТО, България е пропита от силно проруско влияние – 20% от българите заявяват, че подкрепят Москва в конфликта. Също така, въпреки че през първите седмици на войната беше създаден въздушен мост за доставка на боеприпаси в Украйна, през Полша, лидерите на тази страна с 6,9 милиона жители никога не си признаха това официално.
“Разбира се, знаем, че в Украйна всичко е наред”, казва с широка усмивка Николета, работник във ВМЗ. “Съсипани сме, защото в момента има толкова много работа”, свидетелства тя, докато си казва “Радвам се, че имаме достатъчно, за да платим заплатите”. Постигайки рекордни резултати, “Арсенал”, най-големият частен работодател в страната с повече от 9000 служители, се хвали с увеличение на заплатите до около 1000 евро средно на месец, комфортно ниво за България. Шефът на “Арсенал” Христо Ибушев обаче затваря телефона при споменаването на Украйна. “Възможно е оръжията да стигат до Украйна”, признава Катя с половин уста. Подобно на нея, много работници също трудно го признават. Срещаме я пред завода, където казва, че е “по-скоро за Русия”, докато й плащат да контролира качеството на оръжията, предназначени за Киев. Как се справя с това противоречие? “Опитвам се да не мисля за това”, измъква се тя, преди да се втурне в колата си.
“Българският Калашников”
Започнала след разпадането на съветския блок през 1989 г., оръжейната индустрия в България преживява ренесанс през 2010 г., благодарение на конфликтите в Близкия изток. Нищо обаче не може да се сравни със сегашната ситуация.
“Бяхме уверени, че ще има поръчки за най-малко пет години!” Казва 40-годишен мъж със срочен трудов договор,който може да бъде удължен и който всеки ден вижда да пристигат нови лица.
Казанлък отчете миналата година безработица от 2,37%, два пъти по-ниска от средната за страната. Поръчките на “Арсенал”, където се произвежда известният с добрите си показатели качество-цена “български Калашников”, “дърпат активността на целия град”, подчертава Йордан Игнатов, зам.-председател на местната стопанска камара. Търговците виждат поток от клиенти, подобен на този към агенциите за недвижими имоти: “Всичко, което се строи, се купува”, уверява Теодор Тенев.
Тиери Бретон посети завод за боеприпаси
Специалист по боеприпаси за съветски оръжия, България сега иска да модернизира инфраструктурата си от комунистическата ера, за да я приведе в съответствие със стандартите на НАТО, на който е член от 2004 г. Тази модернизация е подкрепена финансово от европейски фондове. ЕС отпусна два милиарда евро в понеделник, за да ускори производството за Украйна.
Тиери Бретон, еврокомисар по индустрията, беше в България миналата седмица, за да посети компанията “ВМЗ” Сопот, в същия регион. По-специално той посети производствените линии за 155 мм. снаряди, които силно липсват на украинската армия за нейните оръдия.
Темата за оръжието за Украйна е много чувствителна в България. Когато избухна конфликтът, проевропейският премиер Кирил Петков маневрира зад кулисите, за да подкрепи Киев, “в решаващ момент за Украйна”, обяснява бившият министър на отбраната Тодор Тагарев. Кирил Петков дори каза пред германския всекидневник “Ди Велт”, че “една трета от необходимите на Украйна боеприпаси в първата фаза на войната са дошли от България”, през трети страни.
Отказ за публично оказване на помощ
След падането на неговия кабинет през юни 2022 г., докато страната остава потънала в политическа криза, служебните правителства не възпрепятстваха съществуващите търговски договори, въпреки силното нежелание на социалистите и ултранационалистите. С изключение на една пратка, разрешена от парламента, София никога не е доставяла директно оръжия на Киев и не е подписвала съвместната европейска декларация за боеприпасите.
Полковникът от запаса Владимир Миленски съжалява, че България отказва да покаже публично помощта си. “Това би изпратило силен политически сигнал, показващ, че не сме политическа пионка на Москва”, казва той. “Да принадлежиш към ЕС и НАТО, но да щадиш интересите на Русия, всъщност означава да подкрепяш агресора”, казва той, без да се надява, че новите избори на 2 април ще променят ситуацията.
