Защо култът към масовия убиец Сталин процъфтява

Беше необичайно студен март, дори за руските стандарти. След внезапната смърт на Йосиф Сталин от хеморагичен инсулт на 74-годишна възраст, беше обявен четиридневен национален траур преди държавното му погребение на 9 март 1953 г., пише Анастасия Буцко за “Дойче веле”.

Въпреки лютия студ, населението се събра на дълги опашки, за да отдаде почитта си на единствения владетел и диктатор на гигантския Съветски съюз. Толкова много хора искаха да видят тялото на “Бащата на народите”, както го наричаше тогава съветската преса, че стотици хора бяха премазани до смърт в деня на погребението.

На съветското ръководство бяха нужни няколко години, за да се дистанцира от “култа към личността на Сталин” и едва през 60-те години за първи път беше публично заявено кой всъщност е той: масов убиец.

Роден в Грузия като Йосиф Джугашвили, професионалният революционер, чийто псевдоним означава “стоманеният”, е де факто владетел на Съветския съюз до 1923 г.

Според изчисления на историци до 40 милиона души са станали жертва на терора на Сталин по време на тридесетгодишното му управление. Те бяха екзекутирани, изпратени в принудителни трудови лагери или държани гладни до смърт от глад, който той бе предизвикал. Имаше масови депортации, а членовете на интелигенцията – водещи писатели, поети, актьори, учени, режисьори – бяха заклеймени като “врагове на народа”, измъчвани или убити.

От десталинизация към неосталинизъм

“Може да звучи странно, но смъртта на Сталин е първият ми съзнателен спомен от детството”, коментира Ирина Шербакова пред DW. Съоснователят на правозащитната организация “Мемориал” получи Нобелова награда за мир в края на 2022 г.

“Тогава бях малко дете, през 1953 г., но си спомням добре смъртта на Сталин”, казва 72-годишният историк. “Възприех го по детски, особено атмосферата: как леденият студ и страхът – последните месеци от епохата на Сталин бяха много потискащи, много потискащи – се превърнаха в очакване на пролетта.”

И пролетта наистина последва, след като няколко години по-късно съветските власти еднакво осъдиха тиранина и започнаха процес на десталинизация.

Балсамираното тяло на диктатора, което първоначално е било поставено до това на Ленин в мавзолея на Червения площад в центъра на Москва, е премахнато от публично изложение и погребано извън стените на Кремъл през 1961 г.

Безброй паметници и бюстове на Сталин в Съветския съюз и други страни от Източния блок, които преди са били неразделна част от градския пейзаж, са унищожени в голям мащаб – претопени, заровени или хвърлени в реките.

Периодът на Хрушчовото размразяване през 60-те години на миналия век промени страната завинаги, полагайки основата за реформи на политиката на перестройката 20 години по-късно.

Създадена през 1989 г., Мемориал беше международна мрежа от правозащитни организации, чийто основен фокус беше справяне с въздействието на терора на Сталин. Но беше затворена от Русия през 2021 г.

Поздрави от Русия на Путин: Сталин отвръща на удара

Дълго време възраждането на култа към Сталин изглеждаше немислимо. Но тенденция в тази посока “започна около 2014 г., с анексирането на Крим”, според руската културна журналистка и писателка Ирина Расторгуева, която, подобно на Шербакова, в момента живее в Берлин.

Расторгуева каза пред DW, че през 90-те и 2000-те вече е имало опити за издигане на паметници или бюстове на Сталин, особено в провинцията или в родното място на Сталин, Гори, в Грузия. Нейните колеги, работещи в рускоезичната Уикипедия, водят подробни записи на всички неосталинистки паметници.

Тя казва, че еволюира от отделни хора, които поставят бюстове на Сталин в градините на своите имоти, до паметници, поставени пред централата на Комунистическата партия. Но това, което се случва сега, дори не може да се сравни, отбелязва Расторгуева: самата руска държава открива нови паметници на Сталин в центъра на големите градове.

Последният паметник на Сталин беше открит на 1 февруари 2023 г. в град Волгоград (бивш Сталинград), за да отбележи 80-ата годишнина от края на битката при Сталинград.

Кметът на Волгоград заяви на церемонията по откриването, че “някои страни искат да изтрият спомена за великата победа на съветската армия днес”, но няма да позволи това да се случи.

За юбилейното събитие Волгоград дори беше преименуван за един ден на Сталинград. “Те можеха директно да преименуват града на Путинград”, казва Расторгуева. Паметникът представлява настоящата парадигма за това как властите “тълкуват историята отгоре”, добавя тя.

Путин се стреми да реабилитира диктатора като лидер, който се пребори с нацистите и превърна Съветския съюз в голяма световна сила.

“Победата във Втората световна война е последният обединителен знаменател, последният коз на руската пропаганда”, обяснява Расторгуева.

На фона на загубите във войната в Украйна става още по-важно за Москва да прокарва идеята, че подобно на Сталин през 1945 г., Путин е този, който ще поведе страната към победа, добавя тя.

Новото според Ирина Шербакова е, че Втората световна война вече не се описва като спечелена от Съюзниците, Червената армия или дори от “героичния съветски народ” – етикет, измислен от Хрушчов в неговата антисталинистка реч през 1956 г. – а по-скоро от самия Сталин, “което също е идея, появила се наскоро при Путин”, отбелязва тя.

Неосталинизмът: Не му се вижда краят

Ирина Шербакова вярва, че нищо няма да спре неосталинисткия култ, докато Владимир Путин ръководи страната.

Всъщност страната никога не е завършила процеса на десталинизация на първо място: “Нашата организация “Мемориал” свърши страхотна работа, докато не беше затворена, но ние бяхме просто неправителствена организация. Задължение на държавата трябва да бъде да признае своита престъпления и задължение на гражданите да признаят, че са живели в престъпна държава”, казва Шербакова.

Историкът е убеден, че един ден в руските учебници ще има глави за “сталинизма” и “путинизма”. “Но преди това да се случи, ще трябва да поемем отговорност за това, което се случва в Украйна в момента и да платим цената. И тази цена ще бъде много висока.”