В България краят на годината е свързан или с промени в пенсионното законодателство, или в трудовото такова, или най-често – и в двете. Държавата много обича да сервира нещо на хората на 29 декември, с надеждата, че на 30-31 декември населението няма да може да вземе някакви мерки, за да минимизира щетите от сервирания му сюрприз.
Тази година “сюрпризът” не е толкова изненадващ, но момента на поднасянето му е изцяло в духа на традицията – размерът на минималната работна заплата (МРЗ) беше обявен точно на предпоследния работен ден. Според думите на самия Лазар Лазаров нещата стоят така:
“Увеличава се минималната работна заплата на 780 лева от 1 януари 2023 г.
С този размер увеличението на МРЗ ще е с 9,9 на сто в сравнение със сегашния размер от 710 лв. На годишна база това увеличение ще е точно с 20 на сто. По този начин се осигурява възможност за компенсиране нарастването на инфлацията през годината”, посочва г-н Лазаров.
“Към този момент тя е 16,9%, а натрупаната от началото на годината – 15,8%”, казва още социалният министър. И накрая триумфално заключва:
“С увеличението от 20 на сто тези процеси са компенсирани и по този начин се дава възможност получаващи МРЗ, или лицата, чиито основни заплати се определят като съотношение от МРЗ, да имат увеличение от началото на януари.”
Пак според г-н министъра скокът на възнаграждението щял да “стопи” бюджета с 300 милиона лева. Виж ти, а пък разни държавни служители и профсъюзни деятели упорито ни убеждаваха месеци наред, че никой, е хайде почти никой, намиращ се в трудово правоотношение с държавата (за тези на държавна служба сега няма да говорим) не бил на минимална заплата. Е, така де – то и като работиш за десет лева повече от МРЗ, ти пак формално не си на МРЗ. Ама когато увеличението на МРЗ изпреварва сегашната ти заплата, бюджетът започва да се “топи”. И началниците, без значение дали са изненадани или не, трябва да отчетат числата. Пък и идват избори, дявол да го вземе – време е да се надуят “фанфарите на благоденствието”.
За бъдещите пенсионери, последиците са в две посоки.
Едната е неизбежна и това е фактът, че индивидуалният им коефициент тръгва надолу по подразбиране. Тук бъдещите “стипендианти” на държавата нямат какво друго да направят освен да се тюхкат, да мърморят, а ако не държат много на домашното възпитание да споменат и с добро “мамата” на “дисижън мейкърите”.
Другата посока е по-друга. Вдигането на минималната работна заплата (МРЗ) означава и поскъпване на единицата месец недостигащ стаж, който кандидат-пенсионерите биха могли да си “закупят”. Сегашното вдигане оскъпява цената на един месец недостигащ осигурителен стаж, подлежащ на закупуване от сергията на НАП с почти 14 лева. Що ли пък да се беше изпълнило желанието на двата профсъюза с емблематичните им телевизионни звезди минималната заплата да последва изменението в Кодекса на труда, лансирано от Корнелия Нинова и да бяхме осъмнали с минимална работна заплата 850 лева. Индивидуалният коефициент тотално “отиде та се не виде …”, а цената на един месец осигурителен стаж хвръква по начин, който Ганьо Балканский би описал с любимия си израз: “Тука ли си Пенке ле…”
Така де, ако не ти достига повече от година, можеш да въздъхнеш и без да се черпиш за новината, да хукнеш да събираш пари, за да изпревариш системата в последния работен ден.
Разбира се, повечето кандидат-пенсионери изобщо няма да успеят да разберат какво става, още по-малко да реагират, пък и сумите, които ще трябва да събират са доста солени. Което всъщност е и една от целите на упражнението. Надувайки размера на МРЗ подобно на някакви фанфари, които трябва да удостоверят нарастващото благоденствие у нас, политиците вдигат и размера на сборовете, които възнамеряват да смъкнат от населението.
Затова, повтарям съвета си, който не е от вчера и не е от онзи ден. Не оставяйте нещата за последния момент. Дойде ли време да Ви остават четири – пет години до пенсиониране, направете си труда да си прегледате пенсионните дела. Ако Ви ги прегледа грамотен човек – има шанс дори да ги пооправите в някаква степен. В навечерието на пенсионирането си, можете само да се информирате за очаквания размер на “стипендията си” и да си изберете каква марка студена минерална вода ще употребите в знак на задоволство за това, че сте проспали златно време.
От тук нататък, да изброим с какво ни и най-вече Ви е калесала властта:
От 01.01.2023 г. за да придобият право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.68, ал.1 и 2 от КСО, осигурените лица работили при условията на 3-та категория труд трябва да отговарят на следните условия:
– за жените: възраст 62 години (обхваща родените в периода 01.03.1961 г. до 31.12.1961 г.) и общ стаж 36 години и 04 месеца.
– за мъжете: възраст 64 години и 06 месеца (обхваща родените между 01.08.1958 г. до 31.06.1959 г.), а общия стаж които следва да докажат е 39 години и 04 месеца.
В случай, че лицата не изпълняват посочените по-горе условия за стаж, могат да се пенсионират по условията на чл.68, ал.3 от КСО. Изискването за 2023 г. е да са навършили възраст 67 години и да имат минимум 15 години действителен осигурителен стаж.
Лицата, които имат осигурителния стаж по чл.68, ал.2 от КСО, имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, съгласно чл.68 а от КСО. Те могат да се пенсионират по тяхно желание до една година по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО. От следващата година от тази възможност могат да се възползват:
– жените, които ще навършат 61 години и имат стаж от 36 години и 04 месеца.
– мъжете, които ще навършат 63 години и 06 месеца с наличен осигурителен стаж 39 години и 04 месеца.
Пенсията по чл.68а от КСО се отпуска от датата на заявлението и се изплаща в намален размер пожизнено. Сумата се намалява с 0,4 на сто за всеки един, който не достига на лицето до навършване на възрастта му по чл.68, ал.1 от КСО.
От 01.01.2023 г., правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 б, ал. 1 и 2 от КСО имат осигурените лица, които са положили 10 години по условията на I категория труд или 15 години по условията на II категория труд.
За жените, осигурявани в условията на първа катерия труд, изискуемата възраст е 50 години и 04 месеца, а сборът от осигурителния стаж и възраст 94 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд, възрастта е 55 години и 04 месеца, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново 94 т.
За мъжете, осигурявани в условията на първа категория труд, изискуемата възраст е 54 години, а сборът от осигурителния стаж и възраст 100 т. За тези, които са работили при условията на втора категория труд, възрастта е 59 години, като сбора от осигурителния стаж и възраст е отново е 100 т.
От 01.01.2023 г. жените, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в от КСО, при навършена възраст 59 години (това се отнася за родените от 01.03.1964 г. до 31.12.1964 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 25 години и 08 месеца. Мъжете, които са осигурени на учителски длъжности, придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69 в от КСО, при навършена възраст 61 години и 06 месеца (това се отнася за родените от 01.08.1961 г. до 30.06.1962 г.) и придобит учителски осигурителен стаж 30 години и 08 месеца.
От 01.01.2023 г. осигурени лица, придобиващи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69, ал.1, 2, 3, 5, 5а и 6 от КСО, при навършена възраст – 54 години и общ осигурителен стаж 27 г., от които 2/3 (18 години) действително изпълнявали военна или държавна служба.
Лицата по чл.69, ал.4 и ал.7 от КСО придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2023 г. при навършена възраст 44 години и 15 г. специален стаж.
Това е положението, скъпи кандидат-пенсионери. Не се става лесно стипендиант на държавата. Четете да знайте, би възкликнал свети Паисий Хилендарски, без изобщо да става дума за “неразумни и юроде”. Всъщност, трябва да изключим само “юродите”. Неразумни хора си имаме в излишък в държавата на всички нива.
