Спасяването на кръста и душите

Днес православната църква празнува Богоявление (Йордановден) – един от най-древните християнски празници.

Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан, когато хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек).

През нощта срещу Йордановден небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат.

На Йордановден в Калофер се извива и така нареченото мъжко хоро във водите на река Тунджа. Макар ритуалът да води началото си от 70-те години на миналия век, създаден като турстическа атракция, в последните години стотици идват в града на Христо Ботев, за да станат част от нея.

В народните поверия дните преди този ден са смятани за опасни – предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат “мръсни дни”, “поганци”, “караконждуви дни”. С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората.

Ритуал обаче с хора в студените води става все по-разпространен и започва да се практикува и в морски води, а и в паркови езерца и дори фонтани. Например и тази сутрин се “игра” хоро в Елин Пелин.

Празничният 6 януари в Стара Загора започна с отслужването на Утреня и св. Златоуства литургия в катедралния храм “Св. Николай” в град Стара Загора, продължи с литийно шествие към парк “Йордан Капсамунов”, където бяха осветени бойните знамена на всички формирования от Старозагорския гарнизон.

40-годишният Руслан Мирчев от Стара Загора хвана Богоявленския кръст в ледените води на “малкото езеро” в града на липите. По професия е пожарникар в община Опан. Скачането за кръста е семейна традиция, в която участва с племенниците си за трети път. Над 30 бяха смелчаците, които участваха в ритуала. В края му всички те изпяха българския химн.

Светият кръст в Ловеч бе спасен от Павел Георгиев (19 г.), след като бе хвърлен от Ловчанския митрополит Гавриил от Богоявленския мост в река Осъм. В ритуала на 6 януари 2023 г. участваха още 20 смели младежи.

Павел се включва в надпреварата за втора поредна година, мислел този път да замине за Калофер, но предпочел пак родния град. Той живее в Ловеч, учи първа година в Хранително-вкусовия университет в Пловдив. Павел се интересува от бойни изкуства и музика, иска да стане актьор и да се занимава със земеделие.

Във ваденето на кръста от водите на Тунджа в Ямбол се включиха 35 души. Богоявленският Кръст беше спасен от 30-годишния Калоян Ников. Той е родом от Ямбол, но понастоящем живее в Германия и се връща в родния си град специално за празника. Ников извади Кръста от водите на Тунджа за втори път, първият е бил през 2020 година. Той обеща да има трети и четвърти път.

В Мездра четирима мъже скачаха да извадят кръста. Най-съобразителен от тях се оказа 22-годипният Божидар Ватов, който успя да извади кръста от ледените води на река Искър. Той е бивш възпитаник на Детско-юношеската школа на ОФК Локомотив – Мездра.

В Зверино за седма поредна година Богоявленският кръст бе хвърлен в река Златица. За да го извадят от водата се хвърлиха 40 мъже. Пръв до Разпятието стигна 37-годишният строител Петър Тодоров.

Във Варна, пред Катедралния храм “Св. Успение Богородично”, непосредствено след края на Богоявленската литургия, се състоя военен ритуал Водосвет и благославяне на частите и техните бойни знамена. След края на ритуала официалните лица и много граждани се включиха в общоградско шествие до паметника на Христо Ботев в Морската градина, където бяха положени цветя по случай 175 години от рождението му.

Шествието продължи до Първа буна, където беше отслужен църковният ритуал “Велик Богоявленски водосвет” и изваждане на кръста от морето. Десетки участници се включиха. Кръста бе изваден от 31-годишния моряк Анжел Димитров, който е и състезател по плуване.