Само преди часове изпратихме 2022 година и още не сме вкусили от новата, в която обаче, искаме или не, прекрачваме, носейки със себе си твърде много проблеми и сюжети от старата. Обобщенията обикновено се правят в края, а не в началото, но… В 2023 г. България навлиза с повече проблеми, които ще трябва да разрешава и които си носи от изминалата година. Повечето от големите събития, които впечатлиха обществото ни и разтърсиха политическата и социалната система не намериха разрешение в миналата година и май си ги носим като неотворени кутии от чувала на Дядо Мраз. Въпросът е отворим ли ги със закъснение, ще бъдат ли подаръци, или може да се окажат бомби.
Първият успешен вот на недоверие
На 22.06. 2022 г., правителството на Кирил Петков се превърна в първото, свалено след успешен вот на недоверие. “За” гласуваха 123 народни представители, “Против” 116. ГЕРБ, ДПС, Възраждане и напусналите управляващата коалиция ИТН свалиха кабинета Петков.
Вотът на недоверие бе внесен от ГЕРБ с мотива за провал във финансовата политика. Лидерът на ИТН обаче изкара на преден план “Македония!”.
Кирил Петков от парламентарната трибуна заяви, че е горд, че неговото правителство е първото свалено от Делян Пеевски, Бойко Борисов, Слави Трифонов и Елеонора Митрофанова, руският посланик у нас. Управляващата коалиция загуби парламентарно мнозинство и не успя да състави ново правителство след падането на кабинета Петков.
Поредните предсрочни избори
След като през 2022 година си починахме от маратонските избори на 2021 г. и гласувахме само веднъж, на 2 октомври, най-вероятно ни предстои да ходим до урните отново, и отново. Веднъж е сигурно – есента на тази новата 2023 година, ще има местни избори, но въпросът е колко пъти ще избираме Народно събрание в тази – един път, ако усилията в 48-то Народно събрание се провалят в съставянето на правителство, които текат и в момента, или два пъти, тъй като социологическите проучвания сочат, че при избори пролетта просто ще се преповтори вотът и парламентът ще бъде също толкова шарен и раздробен.
Консултации безкрай
Последните парламентарни избори се проведоха на 2 октомври и още в началото държавният глава Румен Радев заяви, че ще предостави нужното време за разговори и консултации на партиите в Народното събрание, за да се състави правителство. И до този момент парламентарната рулетка не се е завъртяла до край, като вторият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен едва на “Продължаваме промяната” едва на 3 януари 2023 г. Диалог, а и изобщо разговори за формиране на представително мнозинство обаче се не видят. Което пък поставя под въпрос изобщо мотивите за проточването във времето на този процес и кои и какви са точно залозите в рулетката.
Върнахме си хартията и времето назад
И докато разговори за съставяне на правителство не се водят, а и народните представители не са приели почти нищо то нужните 22 законови акта, нужни за усвояването на парите от Плана за възстановяване и устойчивост, то промените Изборния кодекс. Актът ще остане май единствения значим такъв, приет от 48 Народно събрание, който освен това успя да премине успешно и през вето на президента. Основната промяна е връщането на хартиената бюлетина, хартиения протокол и превръщането на машините за гласуване в едни принтери. Резултатите пък ще се сборуват на ръка или пък наум, защото не е изрично записано дали членовете на СИК имат право да използват калкулатори. Засега единственото сигурно е, че с хартията си върнахме поправените, преправените и надраскани до неразбираемост протоколи, както и удължихме посреднощните опашки за предаване на чувалите. Дали ще се намерят желаещи да участват в изборите, това не се знае още. Също така ще се види и колко по-малко ще поискат да се възползват от правото си на избор, което им беше дадено символично между машината и хартията.
Вдигането на ветото срещу РСМ
Един от големите въпроси на 2022 г. бе да се вдигне ли ветото срещу Северна Македония. На 24 юни народните представители приеха т.нар. френско предложение и свалиха ветото. По този начин бе отворен пътя на РСМ към преговори за членство в ЕС.
“За” гласуваха 170,”против” бяха 37, “въздържали се” – 21. Предложението бе подкрепено от ГЕРБ, “Продължаваме промяната”, Демократична България и ДПС, против – “Възраждане” и “Има такъв народ”, а БСП се въздържаха.
Темата Македония драматично раздели депутатите и открои невъзможното мнозинство, на което се крепеше правителството на Кирил Петков.
Ветото бе вдигнато. РСМ е свободна да преговаря за членство в ЕС, но трябва да изпълни определени условия, сред които е и вписването на българите в конституцията на страната. След това обаче в самата Северна Македония последваха палежи на културни центрове и демонстрация, сякаш засилена, на антибългарските настроения. Представителят на РСМ у нас неведнъж се разхожда до МВнР, както и предишни години, и няма никакви индикации, че каруцата на двустранните отношения и излязла от стария тупик.
Шенген през крив макарон
От години България се бори да стане част от шенгенското пространство. Тази година дори и Европейската комисия излезе с доклад, че страната ни е готова и е покрила всички изисквания. Ключовото гласуване в ЕП се проведе на 8 декември. Хърватия получи зелена светлина за Шенген. България и Румъния обаче нямаха този късмет, дали пък е късмет обаче?
Както предварително бяха обявили, Нидерландия и Австрия наложиха вето на България и Румъния. Президентът Румен Радев и вътрешният министър Иван Демерджиев отправиха критики, че това решение е обусловено от техни си вътрешнополитически борби и че Нидерландия добавя собствени допълнителни критерии. Едва след окончателните и разочароващи за нас резултати обаче Румен Радев призна, че мотивите на Нидерландия си остават старите, изтъкваните от години, мотиви – проблемите с върховенството на правото у нас. Така сякаш този път в гласуването Австрия се добави сякаш, за да не остави Нидерландия и този път сама.
Страна ни обаче запазва шансове за влизане в Шенген през 2023 г., доколко това наистина ще се случи е въпрос на време и реформи. Реформи, с които народните представители в 48-то Народно събрание, засега не се заемат, заети с по-важни дела и без да обръщат внимание дори и на това, че първо се говореше за шанс през пролетта на 2023, а пък после беше отложено за есента на 2023 г.
Еврозона ли?
В края на 2022 г. отново, за пореден път актуална стана темата България ще ли влиза в Еврозоната или няма да влиза. Иска ли да влиза или иска да си остане с националната валута и гордост български лев. България стана официално част от Европейския съюз през 2007 г. и още е извън Еврозоната, като дори в последните две години е на ръба на изпълнението на критериите за членство в т.нар. Клуб на богатите с тенденциите за увеличаване на бюджетния дефицит и високата инфлация. И понеже обичаме да се сравняваме – Хърватия подаде заявка за членство в ЕС през 2003 г., а от днес 1 януари вече е член и на Еврозоната и на Шенген официално. В България неофициално стартирахме наново обществената дискусия искаме ли, или не искаме. И тази дискусия няма нищо общо с по-сериозния въпрос – можем ли?
Пътеката от руското посолство до МВнР
През тази година отношенията между България и Русия достигнаха исторически ниско ниво. Такава е заявката основно на русофилите у нас и на самите руски власти. У нас пък Елеонора Митрофанова, представителят на РФ, не веднъж се разходи не само из страната, но и до Министерство на външните работи. През юни пък бяха отзовани 70 руски дипломати и технически сътрудници към Руското посолство, а пък дипломатът се оплака, че се гонят шофьори и готвачи. Явно шофьори все още не липсват, защото и в последните дни на 2022 г. Митрофанова стигна до Външно, привикана заради обявяването на издирване от страна на РФ на активиста и разследващ журналист Христо Грозев. Тя пък обяснила защо българските неделни училища в украинската Запорожка област не работят, а тези в Крим работели и български език се изучавал.
Отношенията между Русия и Запада се обтегнаха сериозно в края на февруари, след като руските войски нахлуха в Украйна. На Русия бяха наложени множество санкции, като целта беше така да се спре финансирането за военните действие и конфликтът да бъде прекратен.
Русия пусна списък с т.нар. неприятелски страни, в който включи този път и България. Реално изненаданите бяха малко, тъй като в списъка попаднаха всички европейски страни.
Роля за влошаването на българо-руските отношения имаше и руският посланик у нас Елеонора Митрофанова. Тя направи няколко изказвания, които преминаха границата на дипломацията и добрия тон и език, който направи впечатление с изрази “евроатлантически подлоги”.
Природен газ
През април “Газпром” спря доставките на синьо гориво за България, въпреки действащия дългосрочен договор до края на годината. България отказа да плаща за газа в рубли, както поиска Русия, променяйки едностранно условията по договора. В тази ситуация се оказахме заедно с Полша, а докато дойдат датите на плащания на останалите европейски страни условията отново се промениха. България обаче завърши годината без газ от Русия по дългосрочния договор, но пък с пусната газова връзка с Гърция, по която получаваме азерски газ. И макар властите да осигуриха газовите доставки за зимните месеци, остава да стои въпросът с евентуалното арбитражно дело, което ще се води между България и “Газпром” за неизпълнението на договора. На фона на общоевропейската газова криза, по-точно неразбория, България сякаш няма план и повтаря въпроса (по Чернишевски от 1862-63 г.) “Какво да се прави?”
Джигити с полицейски ескорт и чадъри
В началото на юли Георги Семерджиев причини тежка катастрофа на столичния булевард “Черни връх”, при която загинаха две млади жени. След това той избяга от местопроизшествието и се опита да се укрие, с донесена от полицайка стълба. В автомобила му бяха открити полицейски буркан и палка.
Разследването по случая установи: Семерджиев е шофирал с превишена скорост, под въздействието на наркотици, с фалшива шофьорска книжка, отнети над 80 контролни точки, пропускан преди това от службите безнаказано и въпреки засечени нееднократно нарушения. Георги Семерджиев влезе в съда с 5 обвинения през декември, а делото срещу него вероятно ще продължи през цялата 2023 г. и ще се припокрие като време и с делото срещу друг подобен случай – за катастрофата с полицейски ескорт на Околовръстното, при която загина френски гражданин. А и с това за катастрофата, при която загина Милен Цветков. Изненадани едва ли има.
Започналото разследване за покровителство над Семерджиев показа, че над него е имало полицейски чадър. По данни на МВР над 40 служители са му оказвали защита, но повече и по-сериозна информация така и не беше предоставена. В последните дни на изминалата година обаче бе обявено, че двама полицаи са се сдобили с обвинения за катастрофата на Околовръстното. Изненадани и тук едва ли ще има.
Чадърите не са само полицейски
През юни 2022 г. един прокурорски съд Васил Михайлов бе привлечен към наказателна отговорност за нанасяне на телесни повреди и заплахи. Прокуратурата се задейства едва след като кметът на Перник Станислав Владимиров обяви, че ще поведе протест срещу насилието в града. Сигналът за насилие и то безпричинно в началото бе един, а до края на годината продължиха да излизат нови и нови случаи. Самата прокуратура обяви, че вече е събрала 12 тома по разследването си. Самият Васил Михайлов прекара 5 месеца в ареста, но след това бе пуснат под домашен арест, нарушавайки мярката си за неотклонение още на следващия ден и доста трудно – с обжалване, бе вкаран отново в ареста. Там пък отново отправил заплаха – този път към полицейски служител, за което се води отделно, ново разследване.
Срещу Васил Михайлов се очертават обвинения за осем престъпления, извършени в периода от 21.11.2021 г. до 11.06.2022 г. на територията на град Перник – за нанасяне на средни телесни повреди на 3 лица, леки телесни повреди по хулигански подбуди на 2 лица, за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и за закана с убийство.
Междувременно няма информация какво се случва с друг подобен случай, където отново се говореше за чадъри – Световрачене, Венци Боксьора. Действието се разви 2021 г., прехвърли 2022 и…
Какво още се случва в МВР
През тази година страната ни е изправена пред засилен мигрантски натиск. Почти всеки ден са залавяне групи от нелегални мигранти в различни части на страната.
Няколко тежки инцидента обаче белязаха годината, при които загинаха служители на МВР. Това повдигна въпроса за охраната на границата. През август в Бургас автобус с мигранти се вряза в полицейски автомобил, блокирал пътя му. Двама полицейски служители загинаха на място. През ноември граничар бе застрелян от трафиканти край Елхово. При друг инцидент на АМ “Тракия” микробус с мигранти удари полицейски бус, който е изчаквал на място да се включи в преследването. Пострада тежко един служител на МВР, който почина след няколко дни.
И отново се върнахме на темите за оградата по границата и подготвеността на кадрите в службите, които трябва да ни охраняват държавата. Както и през 2016 г., 2017 г. и…
Наводненията в Карловско
В началото на месец септември проливни дъждове заляха Община Карлово. Дъждовете причиниха наводнения. ВМЗ-Сопот временно спря работа. Няколко села се озоваха под вода, кал и трупи. Най-тежко засегнати бяха селата Богдан, Слатина и Каравелово. В Община Карлово беше обявено частично бедствено положение. За щастие бедствието не взе човешки жертви.
Бяха нанесени щети за милиони левове. Домовете на стотици хора бяха наводнени, пътища и мостове останаха под вода. В разчистването на щетите след природното бедствие се включиха много доброволци и военнослужещи.
Министерският съвет отпусна 19 милиона лева за възстановяване на щетите, но изплащането на финансовата помощ на най-тежко пострадалите започна чак през декември. Бяха осигурени около 50 фургона за временно пребиваване – и днес семейства са посрещнали новата година във фургони.
Припомняме бедствието в Карловско от 2022 г. и защото назад във времето почти няма две поредни години, в които да не съобщаваме за такива – Мизия, село Бисер, Варненския квартал “Аспарухово” и т.н. Навсякъде и при всяко едно такова бедствие има вода, кал, трупи, сеч, строителни материали и… още повече подозрения за корупция и още повече прехвърляне на отговорности. И така до следващия път.
Българите – къде сме ние?
След всичко изброено до тук, с което България встъпва в 2023 година, не може да се пропусне обаче и безпрецедентната мобилизация за българите, които въпреки, а може би именно въпреки, политическата криза доказаха, че държава се изгражда не е от политиците, а от гражданите.
- Още в първите дни в наводнените и бедстващи села в Карловско се стекаха стотици доброволци от цялата страна, които с ръцете и упорството си започнаха да помагат на своите съграждани. Това се случи преди да дойде техниката, местната власт и държавата.
- Първите украински бежанци, които влязоха в страната бяха приютени от българите без държавна подкрепа и организация. И до този момент хиляди украински семейства, предимно жени и деца, разчитат на съпричастието на българските граждани и бизнес. С настъпването на зимата те се отзоваха в гражданската кампания за събиране на средства и към Украйна пътуват вече стотици генератори, с които да се подпомогне оцеляването след руските удари по украинската енергийна система.
- В първите дни на ноември месец стотици доброволци обходиха метър по метър, сигурно и по няколко пъти, околностите на Перник в издирване на 12-годишния Александър. Дни наред всички българи очакваха добрата новина, която се и случи – детето бе намерено живо и здраво след осем дни. Чудото за българското общество се случи, благодарение на доброволците.
