След две години пандемия и масово онлайн обучение, както сред малките, така и сред големите, недостатъците са повече от видими, а тепърва предстои обществото да се сблъска с последствията от живота пред екрана.
Влиянието на информационните технологии върху развитието на децата – темата за първи път бе повдигната по време на заседание на Комисията по образование в парламента преди дни. Навлизането и влиянието на обучението чрез информационни технологии, особено засилило се след пандемията от коронавирус – задачата е била поставена на учените от Института по психология от БАН от бившия министър Красимир Вълчев (ГЕРБ) точно в края на мандата му, когато настъпва кризата и масовото дистанционно обучение на ученици. Обзорът на българските учени е предоставен на Министерство на образованието и науката под формата на обемен доклад с всички изводи по темата. Той представлява статистика, изследвания на учени от цял свят, статии, мнения на световно известни професори и статии по темата в световен мащаб.
Изводите от него: Най-силно влияние дългото и нездравословно използване на интернет има за развиване на когнитивна нетърпимост, което е свързано с мозъчната кора, на второ място страда концентрацията заради големият обем от информация и изкуствения й вид, на трето място – неразвиване на езикови умения, беден речник, проблеми с речта, на четвърто място – проблеми със зрението. Масовото навлизане на информационните технологии води и до двигателни проблеми в развитието на децата, което трябва да се компенсира със спорт.
Пред news.bg Вълчев обясни, че докладът е поръчан и изготвен от учените от БАН, предоставен в Министерство на образованието и самият той застъпва тезата, че са необходими дискусии и законодателни решения за “лишаване на децата от използване на телефони, мобилни устройства в предучилищна възраст. “Да се помисли за стандарт за разумно използване в системата на училищното и предучилищното образование”, призова той и пред депутатите.
Мнението на служебния образователен министър Сашо Пенов обаче е, че това е “съвременно развитие” и освен това МОН не може да влияе върху оборудването с телефони в домовете на учениците. Според МОН компенсирането на здравословните проблеми може да стане със засилване на програмата “За изкуствата и спорта”. Министърът е категоричен, че “писането на ръка отпадна”, а изграждането на нова STEM-система за обучение, което е започнало, е допринесло за използването на технологиите. Пенов обаче призна, че в Европа има стандарти. За целта трябва законово обоснование и анализ на ефекта върху здравето за въвеждането на държавен образователен стандарт”, посочи той. Следва и още осъществяване на контрол.
Темата предизвика интерес сред депутатите в Комисията по образование. Д-р Антон Тонев коментира, че “това е част от еволюцията и трудно ще бъде спряна”, поради което е нужно по-скоро да се мисли за адаптация и интеграция. Бившият министър на образованието Николай Денков, учен в БАН (ПП), отбеляза, че това е наистина важна дискусия. “От научна медицинска гледна точка има много изследвания, че информационните техологии са полезни за развитието на мозъка”, каза той, но призна, че това развитие води до други проблеми.
Темата приключи с обещание на министъра на образованието за стартиране на обсъждания и дискусии по темата, след което да се създаде работна група, която да се заеме със сериозна експертиза. Участници ще бъдат БАН, Министерство на здравеопазването, Медицински университет, МОН, представители на айти-сектора. Следва работата да завърши с официален доклад.
Единодушно обаче депутатите бяха категорични, че трябва да се помисли върху разработването на стандарт и инструкция за условията, при които може да се използва техника от учениците.
