WSJ: Ами ако инфлацията изведнъж спадне и никой не забележи?

Може би трябва да започнем новата година с някои добри новини: Инфлацията е спаднала драстично, пише за The Wall Street Journal Алън С. Блайндър, професор по икономика и обществени дела в Принстън, служил като заместник-председател на Федералния резерв, 1994-1996 г. и автор на “Парична и фискална история на Съединените щати, 1961-2021”.

Не, това не е прогноза; това е факт. При оставащ един месец за 2022 г. (поне по отношение на наличните данни) инфлацията през втората половина на годината е значително по-ниска, отколкото през първата половина. Всъщност – и това е удивително – почти се върна към целта от 2% на Федералния резерв. Още по-учудващо е, че едва ли някой е забелязал.

Да, има една-две или три уловки, към които ще се върна. Но първо добрата новина: През последните пет месеца (юни до ноември 2022 г.) инфлацията се забави до пълзене. Независимо дали се измерва чрез индекса на потребителските цени или CPI, който повечето хора наблюдават, или индекса на цените за лични потребителски разходи, или PCE, който Федералният резерв предпочита, годишният процент на инфлация е бил около 2,5% през тези пет месеца.

Да, правилно прочетохте. И все пак едва ли някой е забелязал това зашеметяващо развитие поради почти универсалната концентрация върху промените в цените, измерени за 12-месечни периоди, които все още са 7,1% за инфлацията на CPI и 5,5% за инфлацията на PCE.

Обикновено фокусирането върху 12-месечните нива на инфлация е правилното нещо поради две основни причини. Първо, то предпазва от хипервентилация над “преливания” в данните за инфлацията, независимо дали нагоре или надолу. Второ, това премахва необходимостта от сезонна корекция, тъй като например сравнявате цените през ноември 2022 г. с тези през ноември 2021 г.

Но когато темпът на инфлация се промени рязко, 12-месечните средни стойности могат да ви накарат да гледате скорошна история, а не текущи събития. Днес е един от тези моменти.

Както бе споменато, темпът на инфлация на CPI през последните 12 месеца е бил тревожните 7,1%. Но икономиката на САЩ стигна дотук, като отчете средно ужасяващите 10,6% годишна инфлация през първите седем месеца и едва 2,5% през последните пет. Ценовият индекс на PCE разказва подобна история, макар и малко по-малко драматична. Темпът на инфлация от 5,5% през последните 12 месеца идва от процент от 7,8% през първите седем месеца, последван от процент от 2,4% през последните пет.

За да не си помислите, че извършвам числена илюзионистика, същото явление може и действа в обратна посока: инфлацията може да ви изненада, като скочи нагоре. Това се случи през 2021 г.

Между февруари 2021 г. и юни 2021 г. 12-месечният темп на инфлация на CPI показа повишение от 1,7% на 5,3%. Достатъчно лошо. Но ако отделите това число от 5,3%, щяхте да видите, че идва от 3,3% годишен процент между юни 2020 г. и януари 2021 г. (седем месеца), последван от 8,2% годишен процент между януари 2021 г. и юни 2021 г. (пет месеца) . Така през юни 2021 г., когато изглеждаше, че имаме проблем с инфлация от 5%, наистина имахме проблем с инфлация от 8%. (И 12-месечният процент в крайна сметка достигна връх от 9% през юни 2022 г.)

Така че днешният истински процент на инфлация е само 2,5%, което означава, че Джером Пауъл и Федералният резерв могат да си отдъхнат? Е, не точно. Сега за уловките, които обещах по-рано.

Първо, имаме този чудесно нисък процент на инфлация само за пет месеца. Това е повече от един или два месеца, поради което пиша тази статия. Но все още е твърде кратко време за обявяване на победа.

Второ, ако вместо това се концентрирате върху “основната” инфлация, която изключва цените на храните и енергията, годишната инфлация през последните пет месеца е по-висока: 4,7% годишен процент за CPI и 3,7% за PCE. Така че борбата на Фед срещу инфлацията не е приключила.

Това, че общата инфлация е спаднала повече от основната инфлация, ви казва, че по-ниската инфлация на храните или енергията е изиграла значима роля. В случая беше енергията. Измерено в CPI, цените на енергията са спаднали с 11% през последните пет месеца, докато са се повишили с 27% през предходните седем. И може би това представлява трета уловка. Тъй като войната в Украйна все още бушува и Иран е в безредици, може би не можем да разчитаме, че бензинът ще остане на цена от 3 долара за галон.

Дали останалата част от зашеметяващия спад на инфлацията през 2022 г. се дължи на лихвената политика на Фед? Намаляването на инфлацията определено беше намерението на централната банка. Но е лековерно да се мисли, че повишенията на лихвените проценти, които започнаха едва през март, биха могли да намалят значително инфлацията до юли. Има аргумент, че паричната политика сега работи по-бързо, отколкото преди, но не толкова бързо.

Това, което се промени драматично, бяха тесните места в доставките. Основно допринасящи за инфлацията през 2021 г. и първата половина на 2022 г., те вече са почти зад нас.

Надниквайки напред, тесните места почти сигурно няма да се върнат. Друг енергиен шок не може да бъде изключен, но изглежда малко вероятно. А антиинфлационните ефекти от паричната политика на Фед тепърва предстоят.

Като цяло бъдещето на инфлацията наистина изглежда по-светло от миналото на инфлацията – Честита Нова Година.