ISW: Фракции разделят все повече руската армия

Руски източници съобщиха на 15 юли, че руското военно командване освобождава от длъжност командира на 106-а гвардейска въздушно-десантна дивизия генерал-майор Владимир Селиверстов. Причината за уволнението засега не е известна, но се спекулира, че може да е свързано с репутацията му, че говори от името на своите войници. 106-та дивизия действа в района на Бахмут от януари.

Роднини на мобилизирани служители, служещи в 137-и полк, по-специално се обърнаха към руския президент Владимир Путин, губернатора на Тулска област Алексей Дюмин и руския министър на отбраната Сергей Шойгу през април относно лошите условия и липсата на доставки в частта.

Недоволството относно условията в районите, където руските сили се защитават срещу украинските контраофанзивни операции, може да е накарало Селиверстов да се обърне към руското военно командване, което да е допринесло и за неговото уволнение. ISW не е видяла потвърждение за уволнението на Селиверстов. Но руските съобщения за уволнението следват модел, подобен на този на предишни твърдения за промени в командването, които се оказаха верни.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW) за ситуацията на фронта в Украйна.

Уволнението на Селиверстов може да е част от продължаващата чистка на непокорни командири от руското военно командване и може да предполага, че корозията на руската командна верига в Украйна се ускорява. Руското военно командване наскоро уволни командващия 58-а общовойскова армия (Южен военен окръг) генерал-майор Иван Попов, след като според съобщенията той се е опитал да заобиколи началника на руския Генерален щаб и командващ на театъра генерал на армията Валери Герасимов и да внесе оплакванията си относно ситуацията в Западна Запорожка Област директно на Путин.

Съобщава се, че оплакванията на Попов са били най-вече липсата на ротации за неговите войски, а в изтекло аудио съобщение Попов също се оплака от тежки загуби и липса на ефективни способности за противодействие.

Тези проблеми вероятно засягат руските сили в целия театър в Украйна и съобщенията за уволнението на Селиверстов само четири дни след Попов предполагат, че руското командване може да е уволнило Селиверстов по подобни причини.

ISW оцени, че неподчинението на Попов е показателно за модел на поведение, който се е развил в рамките на руското командване в Украйна, при който командирите са оспорвали авторитета на висшите командири и са се опитвали да използват тяхната отговорност за ключови сектори на фронта, за да склонят Кремъл да подкрепи тях.

Ендемичните проблеми в рамките на руските военни усилия в Украйна, изострени от лошите решения, взети от висши политически и военни лидери, вероятно ще подтикнат командирите със силна воля да предизвикат своите висши командири в усилията им да запазят силите си и да ръководят бойно ефективни части.

Относително ефективната отбрана на 58-ма общовойскова армия (CAA) и 106-та дивизия срещу украинските контранастъпателни операции в съответните им райони на фронта досега предполага, че те са едни от най-ефективните в бойни действия формирования, ангажирани на фронтовата линия, а Попов и Селиверстов вероятно е допринесъл за тяхната относителна ефективност, като е бил готов да предизвика началниците и системата. Съобщените действия на Попов явно преминават границата на неподчинение. Селиверстов може да е последвал примера на Попов или руското военно ръководство да е уволнило Селиверстов от страх, че той ще го направи.

Уволнението на Селиверстов предполага, че в руското военно ръководство има дълбока загриженост относно командната верига в Украйна. Предизвикателствата Попов, генерал-полковник Михаил Теплински и финансиста на ЧВК “Вагнер” Евгений Пригожин срещу авторитета на Герасимов и Шойгу създадоха прецедент за неподчинение, което може да разруши подкрепата за руското военно командване сред висшите офицери.

Командирът на батальон “Восток” Александър Ходаковски, който ръководи сили, отбраняващи се срещу украинската контраофанзива в западната Донецка област, засили оплакванията на Попов относно липсата на руски контрабатарейни способности на 15 юли, предполагайки, че противоречията с уволнението на Попов може да повлияят на други командири да изразят по-публично мнение техните разочарования.

Очевидно засилващият се модел на неподчинение може да подтикне руското военно ръководство да смени командирите, които те смятат за потенциално непокорни, с лоялни фигури, предпочитайки помощници пред компетентни и волеви офицери, способни да поддържат бойните способности на руските формирования, защитаващи се в ключови сектори на фронта в Украйна.

Руското военно ръководство вероятно се опитва да разубеди командирите да имитират скорошни случаи на неподчинение, като накаже онези, които са замесени в изтичането на съобщението за оплаквания на Попов. Освен това Шойгу вероятно се опитва да смекчи последиците от изтеклия аудиозапис на Попов в руското правителство и да накаже депутата от Държавната дума на Русия и бивш заместник-командващ на Южния военен окръг (ЮВО) генерал-лейтенант Андрей Гурулев за изтичането. Руски източници спекулират, че Шойгу настоява комисията по отбрана на Държавната дума на Русия да изгони Гурулев за изтичане на аудио съобщението на Попов.

Руски източник, близък до руски служители по сигурността, твърди, че партията “Единна Русия” подготвя наказания, които ще включват цензуриране на Гурулев от обсъждането на руското нахлуване в Украйна. Един източник твърди, че съдбата на Гурульов в Държавната дума зависи от предстоящата среща между секретаря на Генералния съвет на партия “Единна Русия” Андрей Турчак и Шойгу. Преди това Турчак публично обвини Гурулев в изтичане на аудиозаписа, за да организира “политическо шоу”. Друг източник твърди, че Гурльов е бил призован за среща с председателя на руската Държавна дума Вячеслав Володин на 17 юли.

Нарастващото неподчинение вероятно ще изостри съществуващите фракционни разделения в руската армия и по-широката руска сфера на сигурност. Руски източник твърди, че Дюмин неуспешно се е опитал да се намеси, за да предотврати уволнението на Селиверстов при пътуване до Москва на 14 юли.

Дюмин може да е защитавал Селиверстов в опозиция на Шойгу и Герасимов или просто защото щабът на 106-та дивизия на ВДВ е в Тулска област. И в двата случая намесата на Дюмин вероятно разпали възприятията в руската армия, че уволнението е свързано с фракционизъм. Герасимов и Шойгу може да гледат на Дюмин като на фигура, настроена срещу Министерството на отбраната, поради докладваните му връзки с Пригожин, докладваното му участие в преговори, довели до края на бунта и широко разпространените слухове след бунта, че ще замени Шойгу като министър на отбраната. Шойгу и Герасимов може също да разглеждат неподчинението вътре като резултат от фракционност, тъй като Теплински сега е най-високопоставеният антигерасимовски офицер след очевидната развръзка на Пригожин.

Руски източници по-специално твърдят, че 106-та дивизия е работила в тясно сътрудничество със силите на Вагнер през януари 2023 г., когато тяхната офанзива към Бахмут се засили, а Герасимов и неговите филиали може да гледат на Селиверстов като на офицер във враждебен лагер поради връзките му както с “Вагнер”, така и с Теплински.

Герасимов и Шойгу може все повече да считат съпротивата срещу техните решения като на доказателство за фракционност и могат да го използват като основание за наказване или уволнение на онези, които считат за представляващи заплаха от неподчинение.

Фракции в руските сили за сигурност и Кремъл изглежда се борят за контрол над руското вътрешно информационно пространство. Руските вътрешни канали в Telegram рутинно спекулират с вътрешната политика на Кремъл и руското Министерство на отбраната (МО) и динамиката между руските политически фракции. Руските власти арестуваха на 14 юли бившия офицер от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) полковник Михаил Поляков, който според съобщенията е управлявал няколко популярни вътрешни канали в Telegram. Руски източник твърди, че Поляков преди е бил ръководител на московската служба за защита на конституционния ред на ФСБ.

Украинските сили проведоха контранастъпателни операции на най-малко три сектора на фронта на 15 юни и според съобщенията постигнаха ограничени успехи. Руски източници твърдят, че украинските сили са постигнали ограничени успехи на юг от Бахмут близо до Андриевка (10 км южно от Бахмут) и са пресекли канала Сиверски Донецк в района.

Руски източници също твърдят, че украинските сили са направили ограничен напредък в граничната зона на западния Донецк и източната Запорожка област югозападно от Велика Новосилка и в западната Запорожка област североизточно от Роботине (12 км южно от Оригов).

Руски блогър твърди, че руските сили “постоянно” придвижват подкрепления към района на Бахмут и наскоро са прехвърлили неуточнена единица BARS (Руски боен резерв) от района на Кремина до близо до Клишчиевка (7 км югозападно от Бахмут), което показва, че украинските контраофанзивни операции продължават предизвика прехвърляне на руски сили в района на Бахмут.

Командващият украинската Таврийска група сили бригаден генерал Александър Тарнавски заяви в интервю за CNN, публикувано на 14 юли, че контранастъплението е успешно, но призна, че темпото на украинското настъпление е по-бавно от очакваното.

Тарнавски заяви, че украинските сили ефективно побеждават руските сили на по-големи разстояния, вероятно имайки предвид продължаващите кампании за блокиране на Украйна в Източна и Южна Украйна. Тарнавски също съобщи, че украинските сили са получили касетъчни боеприпаси, които могат “радикално да променят бойното поле” и все още не са ги използвали.

New York Times (NYT) съобщи, че украинската армия е коригирала стратегията си, за да сведе до минимум украинските жертви, като същевременно продължава да изтощава руските сили, подкрепяйки предишните оценки на ISW. NYT съобщи, че неназовани американски и европейски служители са изчислили, че руските сили са унищожили до 20 процента от оръжията, предоставени от Запада на Украйна през първите две седмици от контранастъплението.

NYT съобщи, че служители са заявили, че процентът на загубите е спаднал до 10 процента през следващите седмици поради промяна в украинската стратегия. NYT съобщи, че украинската армия е променила тактиката си, за да се съсредоточи върху изтощаването на руските сили с артилерия и ракети с голям обсег, вместо с широкомащабни атаки, което е в съответствие с изявлението на украинския главнокомандващ генерал Валерий Залужний от 14 юли, че е увеличен Украинският непряк огън може както да овладее руските сили, така и да минимизира украинските жертви.

ISW по-рано оцени на 4 юли, че украинските сили изглежда се съсредоточават върху по-бавен темп на териториални победи, като същевременно постепенно изтощава руската работна сила и оборудване.

Украинската армия вероятно усъвършенства стратегията си за контранастъпление от седмици и по-големите ефекти едва сега стават ясни на някои наблюдатели. Украйна вероятно ще продължи да коригира своята стратегия и изпълнение по време на контранастъплението, за да улесни непрекъснатия напредък.

Беларуското министерство на отбраната (МО) обяви, че е разработило план за персонала на “Вагнер” за обучение на беларуски сили, тъй като украински, руски и беларуски източници продължават да съобщават, че силите се придвижват към Беларус. Министерството на отбраната на Беларус обяви на 14 юли, че е разработило пътна карта с “ръководството на Вагнер” за силите на “Вагнер” за обучение на беларуските сили и обеща да предостави допълнителна информация за плана.

Независимата беларуска мониторингова група The Hajun Project съобщи, че анонимен източник е забелязал беларуска пътна полиция да ескортира колона, състояща се от най-малко 60 превозни средства с регистрационни номера на Донецката и Луганската народни републики в Беларус сутринта на 15 юли.

Проектът Hajun заяви, че конвоят вероятно е прехвърлял персонал на Вагнер от Русия в Беларус и може да е на път към палатков лагер в Цел (15 километра северозападно от Асповичи), Могилевска област.

Руските власти вероятно продължават насилствено да интегрират епархиите на Украинската православна църква (УПЦ) в контролираната от Кремъл Руска православна църква (РПЦ) като част от по-широка кампания за религиозно преследване в окупирана Украйна. Ръководителят на Луганската народна република (ЛНР) Леонид Пасечник обяви на 15 юли включването на Луганската, Алчевската, Северодонецката, Старобилската и Ровенкската епархии на УПЦ към РПЦ.

РПЦ вече завладя Бердянската и Приморската епархии в окупираната Запорожка област, а руски новинарски агрегатор твърди, че руското министерство на правосъдието наскоро е регистрирало Донецката градска и Хорловската епархии като част от РПЦ.

Новият кръг на принудителна интеграция на епархиите на УПЦ в окупираната Луганска област последва решение на украинския съд, според което предстоятелят на Киево-Печерската лавра митрополит Павел ще отиде в ареста вместо да остане под домашен арест.

Руски източници се опитаха да представят интегрирането на епархии на УПЦ в РПЦ като отговор на твърденията за украинско религиозно потискане на управлявана от Кремъл РПЦ. Tя има изрични връзки с Кремъл и е предоставила материална и духовна подкрепа на Русия по време на войната.

Това обяснение обаче няма смисъл, тъй като очевидно не е изправена пред заплахи от украинското правителство в окупираната от Русия територия. Нещо повече, украинското правителство не се ангажира с религиозно потискане, а по-скоро действа срещу религиозни елементи, за които твърди, че са свързани с военните усилия на Кремъл.

Руските власти обаче провеждат систематично религиозно преследване в окупирана Украйна от началото на войната.