В травматологичен център на десетина километра от фронтовата линия в Украйна Тетяна все още има блясък по бузите си от участието си в курс по логопедия за деца.
“Завърших онлайн курса си само преди 20 минути”, казва 25-годишната жена, която работи като доброволец на Червения кръст в центъра край Сиверск в Източна Украйна.
“В цивилния си живот съм логопед и учител. Провеждам ежедневни курсове по логопедия”, казва пред АФП Тетяна, облечена в червено-бяло яке на Червения кръст.
Тетяна е част от екип на бърза помощ, натоварен със задачата да качва ранени войници още по-близо до фронтовата линия, за да ги стабилизира и да ги отведе за лечение.
Ако нараняванията са леки, войниците се лекуват в центъра, в който тя работи.
При сериозни проблеми войниците се прехвърлят в по-добре оборудвани болници в градовете Краматорск или Днепър.
От началото на руската инвазия преди повече от година много жени като Тетяна работят като доброволки в неправителствени организации, за да помагат на ранените войници.
Всяка военна част на фронта разполага със собствени центрове, в които работят лекари, анестезиолози, хирурзи и доброволни медицински сестри.
“Имам някои основни познания, които са полезни за стабилизирането на пациентите и транспортирането им”, казва Тетяна.
“Може би не съм достатъчно смела, за да се присъединя към армията, но се опитвам да направя всичко възможно, за да приближа победата малко по-близо, като помагам на тези, които ни защитават”, каза тя.
Посланието ѝ за Международния ден на жената в сряда? “Борете се и ще победите!”
В кухнята на медицинския център за друга част на север от Сиверск, на 8 км от фронтовата линия, 39-годишната Юлия и 30-годишната ѝ сестра Лилия попълват документи за лечение.
Юлия е педиатър, който ръководи центъра, а Лилия е хирург. И двете са доброволки през март 2022 г. – само няколко дни след началото на инвазията.
“Занимаваме се с ежедневното лечение, главно на пациенти, които почти са се възстановили”, казва Юлия, която е облечена в камуфлажна униформа. “Не всички наранявания изискват тежко лечение. Някои от тях могат да бъдат лекувани тук.”
В селото, където цивилните са рядка гледка, се чуваше изходящата украинска артилерия, както и тътенът на руските бомби по-близо до фронтовата линия.
“Ние се движим много, докато се движи фронтовата линия. Сменяме базата си с нашето подразделение и сега сме в район, който е доста опасен, както се чува и вижда.
“Тук сме от два месеца”, добавя Юлия.
На входа на селото стоеше оръдие за противовъздушна отбрана, за да сваля руските безпилотни самолети, които понякога прелитат над главата.
“Най-тежките моменти са тези, в които виждаме мъртви войници…”, каза Юлия. “Нашата работа не е само да помагаме на ранените войници, но и да преглеждаме телата и да ги отнасяме в моргата.”
Войниците “наистина имат нужда от нас тук. Те ни уважават и ни се доверяват”, казва тя.
Партньорът на Лилия е войник, както и съпругът на Юлия – но той е в неизвестност от 2 юни миналата година, когато изчезна някъде близо до фронтовата линия.
“Надяваме се, че го държат в плен”, каза Юлия.
“Знаем, че нашите украински жени са силни и красиви. Благодарение на тяхната сила и красота, и разбира се, благодарение на нашите мъже, успяваме да останем живи”.
