Представители на близо 120 държави поеха ангажимент да утроят произвежданата енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в рамките на следващите седем години. Това бе заявено по време на Международната среща за климата (COP28), която се провежда в Дубай, Обединени арабски емирства, и ще продължи до 12 декември. Мотивите им са свързани със стремежа за ограничаване на (ефекта от) климатичните промени.
Ден по-рано стана ясно, че 22 държави, сред които и България, са заявили амбиция за утрояване на ядрената енергия в световен мащаб – те обаче за не толкова кратък период, а в хоризонт до 2050 година. Техните подбуди също са мотивирани от климатичните изменения, но в същото време застъпват виждането, че „зеленият преход“ не трябва да води до компромиси с качеството на живот.
Въобще, голямо утрояване пада на климатичния форум на ООН. Ще намаляваме въглеродните емисии и метана, ще ограничаваме повишението на средната световна температура (не повече от 1.5C в сравнение с доиндустриалните нива преди два века) и ще кипи пролетарски, пардон – климатичен, ентусиазъм. Е, при някои все пак ако може без загуба на здравия разум, но в общия случай – всичко в името на въглеродната неутралност. Поне на думи, тъй като на практика е трудно да се види къде са били досега тия 120 супер загрижени за климата държави.
Отвъд идиличната (от екологична гледна точка) видимост обаче се прокрадва една друга реалност. Домакин на COP28 са Обединените арабски емирства – държава, която е на 7-а позиция в света по добив на петрол през 2022 година. А целта на „климатичното движение“ е да се намалят драстично въглеродните емисии в световен мащаб, което означава преди всичко драстично намаляване на потреблението на петрол. И замяната му с „чисти“ енергоносители, каквото и да означава това. Защото негативният отпечатък от ВЕИ изобщо не е за подценяване, но това е отделна, обширна тема.
По всичко личи, че изборът на домакинство е бил продиктуван от идеята за личния пример. Голям производител на петрол (респективно, носещ голяма отговорност за въглеродните емисии и оттам за климатичните промени – ако приемем безусловно връзката между двете) демонстрира ангажираност с проблема и призовава другите към съпричастност. Дотук добре, но в едни документи, изтекли до Би Би Си, се твърди, че ОАЕ ще използва срещата, за да договаря петролни доставки за други страни. Султан ал Джабер, изпълнителен директор на държавната петролна компания на ОАЕ, отхвърли тези обвинения, но нека да си припомним, през лятото на тази година страната обяви, че не възнамерява да намали добива на петрол. Толкова скорошен катарзис? Едва ли…
Но да бяха само Емирствата. На предната среща за климата (COP27 в Египет) водещи производители на петрол, начело със Саудитска Арабия, се противопоставиха на предложението за поетапно премахване на изкопаемите горива, отделящи въглероден диоксид (тоест, петрол и въглища). Ако се върнем на новината за утрояването на енергията от ВЕИ, бихме си помислили, че този път ще е различно. Но увеличаването на едното (дори и да се реализира в заявените мащаби) не означава задължително премахване/редуциране на другото.
Като доказателство, е достатъчно да видим българския енергиен микс при първите студени дни. Пропорциите ясно показват, че без ток от ТЕЦ минаваме на режим, а ако от уравнението се извади АЕЦ, държавата колабира. И все още делът на енергията от ВЕИ е символичен. Дори и да се утрои, катастрофата няма как да се избегне.
Друга „черна точка“ за COP28 е отсъствието на президента на САЩ Джо Байдън, който присъства на предишното издание на форума в Египет. И тогава определи климатичните промени като „екзистенциална заплаха за планетата“.
В началото на ноември стана ясно, че САЩ и Китай са постигнали „разбирателство“ по климатичните въпроси. Което може би дава отговор защо лидерите на двете страни не присъстват на форума.
Все пак трябва да отбележим и „летящия старт“ на форума, който в деня на своето откриване постигна и първата си победа – създаден бе Фонд за подпомагане на държавите за справяне с климатичните бедствия. Съвсем друг въпрос е и необходимостта от създаване на аналогичен фон, който да подпомага справянето със социално-икономическите бедствия, причинени от неразумни „климатични“ политики. Вторият май следва да е значително по-голям…
COP28 далеч не е приключил, но изгледите за позитивен краен резултат от форума не са обнадеждаващи. И тук не става дума за самата климатична тема, която е доста дискусионна. По-скоро се набива на очи разминаването между заявените намерения и очакваните резултати.
Но то така си беше и в едни други времена. Просто „приземяване, приземяване, приземяване“ се трансформира в „утрояване, утрояване, утрояване“.
