Пътят към въглеродно неутрална икономика, очертан от Брюксел, и повишаващите се цени на въглеродните квоти, които засягат особено България поради големия дял на въглищните ТЕЦ-ове в енергийния ни микс, противно на масовите настроения, единствено ще подпомогне икономическото развитие на страната ни. Това е заключението на експертите от Центъра за изследване на демокрацията, които организираха кръгла маса “Преодоляване на енергийната бедност чрез инструментите на климатичния преход”.
Следва да отбележим, че във вторник Европейският парламент одобри цели за намаляване на емисиите за всяка една страна членка в общ план, т.е. за всички икономически сфери, не само за енергетиката. Взимат се за база нивата от 2005 година, като конкретно за България намалението през 2030 година следва да е с 10% спрямо изходния период.
От своя страна проучването на Центъра за изследване на демокрацията засяга ефектите върху икономиките не само на България, а на още 4 държави – Германия, Унгария, Румъния и Полша към 2032 година при продължаване на политиката на въглеродни квоти в сферата на енергетиката. България следва да ограничи въглеродните си емисии с 40% към 2032 спрямо 10 години по-рано – 2022.
ВЕИ, въглища и енергийната независимост на България
Съдът на ЕС: ТЕЦ Марица изток 2 нарушава екологичните норми за серен диоксид
“Това, което е много интересно, е че растежът на БВП не се влияе от ограничаването на въглеродните емисии – ефектът би бил само 0,03% в негативен план спрямо сценария без цена на въглеродните емисии, тоест този растеж остава напълно непроменен. Това е валидно и за другите държави, които са изследвани, като дори при Унгария БВП при сценария с въглеродни квоти е малко по-висок от сценария без”, обобщи резултатите Констанца Рангелова, старши изследовател към ЦИД.
Не би имало и ефект върху пазара на труда, освен че щяло да има преразпределение на работната ръка към сектори с по-голяма добавена стойност и изискващи по-висока квалификация, установили изследователите.
Освен това – увеличавала се добавената стойност и на редица сектори в икономиката, като енергетиката е лидер по този показател. 1% негатив би понесъл сектор “Услуги” поради големия дял на транспорта в него, но с оглед на очаквания общ ръст въпросният процент би бил незначителен.
Борислав Сандов за скритите въглеродни емисии
България продължава да не поставя като приоритет чистата околна среда
Поглеждайки обаче от макроиномически план в по-частен мащаб – домакинствата, то политиката за налагане на квоти би довело до непропорционално повишение на сметките на 30% от най-бедните домакинства. Но това би бил най-лошия сценарий, при който не са предвидени механизми за компенсация, средствата от които да идват от парите, събирани за квоти от държавата. А дори и при най-елементарният начин за компенсация като фиксирания паричен трансфер то 50% от домакинствата биха усетили значителен позитивен ефект, а останалите по-богати семейства биха усетили “незначителна” полза.
От тази гледна точка важна би била официалната дефиниция за енергийна бедност, която, оказва се, вече е разработена от държавата.
За основен изходен критерий ще се взимат остатъчният доход, след плащане на сметките за енергия, който попада под линията на бедност, като разходите се изчисляват спрямо броя на членовете на домакинството и типа обитавана сграда, даде подробности Теодора Пенева, заместник-председател на Комисията по енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност към Министерски съвет, която взе участие в дискусията.
Властта готова с дефиницията енергийна бедност
Корнелия Нинова: Подкрепа за тези хора през 2023 г. няма да има, благодарение на служебния кабинет на президента
Предстои текстовете да бъдат пуснати за обществено обсъждане, а след това входирани в бъдещото Народно събрание.
Като цяло тезата, че Зеленият преход пречи на България, смята Мартин Владимиров, енергиен експерт от Центъра за изследване на демокрацията, е умишлено насаждана от Кремъл опорка.
“България е изправена пред сериозна криза – кризата на енергийната бедност, една от най-жестоките в Европа, като скока на енергийните ресурси и галопиращата инфлация, започнали още преди руската инвазия в Украйна, разкриват слабостите от бавния темп на енергийния преход и прекалената въглеродна интензивност на българската икономика. Същевременно разпространяваните от Кремъл дезинформационни послания прехвърлят вината за високите цени върху европейския Зелен пакт. Това е дълбоко погрешно, тези наративи целят да подкопаят политическата стабилност и да забавят Зеления преход. Защото Зеленият преход означава по-малка зависимост от руски газ. Целта е България да бъде затворена в дългосрочни социо-икономически, политически и енергийни зависимости, които да попречат на нейното развитие.
Искаме от ЕК предоговаряне на Плана – “последствията предстоят”
Следващата седмица пращаме позиция, че че не можем да изпълним ангажимента в ПВУ
