Към момента излизането на Русия от черноморската зърнена сделка не се отразява драстично на цените на пшеницата на международните пазари. Това се казва в становище на Българския фермерски съюз. След отказа на Москва от споразумението зърното на борсата в Париж първоначално поскъпнало с 5 евро на тон, но в края на деня повишението намаляло до само 0.50 евро.
“Спирането на зърнената сделка се очакваше от търговците и производителите и затова не се отрази толкова на пазара. Всички бяха подготвени за тази ситуация и не случи нещо фатално”, коментира Преслав Борисов от ръководството на съюза. По думите му все пак въздействие от излизането на Русия от споразумението върху пазара може да има и на по-късен етап.
Борисов посочва, че до момента пшеницата се търгува на международните пазари за около 230 евро за тон, като цената е дори по-ниска цена в сравнение с 22 юни 2023 г., когато на световните борси е отчетен пик от 251 евро за тон от началото на новата земеделска кампания.
От Българския фермерски съюз отбелязват, че търговците и фермерите наблюдават ситуацията на международните пазари, защото новините от днес за по-високите температури в царевичния пояс на САЩ, както и нападението над Одеса, където по данни на украинските власти са унищожени 60 000 тона, могат да окажат влияние на пазара. Според организацията, ако продължат неблагоприятните климатични условия в САЩ, може да се очаква покачване на цените на царевицата.
Русия даде три месеца срок на ООН да спаси зърнената сделка
Москва няма да поднови преговорите, ако не бъдат изпълнени условията за руския селскостопански износ
Като основен проблем пред конкурентоспособността на зърното в ЕС и в България фермерите отчитат значително по-ниските доставни цени от Русия. Те информират, че към момента разликата за дестинация Северна Африка е около 15 долара в полза на русата доставка, което означава, че европейското зърно е по-скъпо. От съюза изтъкват, че този фактор оказва сериозен проблем за реализацията и на българска продукция за държавите, които купуват пшеница с руски произход.
“Силно волатилният Матиф от около 5-7 евро на дневна база влияе върху решенията на земеделските производители да продават и в същото време на консуматорите да купуват, което забавя сделките. Всяка една от страните покрива само текущите си нужди с цел постигане на по-добри ценови нива”, се обяснява още в становището.
От фермерската организация отбелязват също, че жътвата на ечемик в България е приключила почти навсякъде с много различни добиви. Първоначалните пазарни нива били около 375 лв. на тон на пристанище “Варна”, а към момента цените били значително по-ниски. От съюза посочват, че жътвата на пшеницата на много места продължава, но докато в Северозападна България дъждовете попречили и влошили качеството, в Добруджа пък се наблюдава засушаване, което оказвало негативно влияние върху царевицата.
ЕС търси повече сухопътен износ на зърно от Украйна
Русия отмени гаранциите за безопасност на износа на зърно от Украйна
Преслав Борисов подчертава, че миналогодишните много високи производствени разходи, съчетани с недобър добив, както и влошеното качество на много места, ще създават доста сложна ситуация за зърнопроизводителите, ако не се подобри ценовото равнище, което към настоящия момент, при ниските нива от Русия, изглежда нелека задача.
От Българския фермерски съюз отбелязват, че първоначално сделката за износ на украинско зърно е сключена с Русия с посредничеството на Турция и ООН през юли миналата година с цел да облекчи глобалната продоволствена криза, като е позволила на Украйна да възобнови износа на зърнени култури през южните си пристанища, които бяха блокирани от Русия от началото на войната.
Зърнената сделка като залог между Путин и Ердоган
Ердоган постепенно измества позиционирането на страната си от двата стола
От организацията отчитат, че цените на пшеницата, основната съставка на хляба, са паднали с около 14% досега тази година, а на царевицата – с около 23%. Фермерите предупреждават, че световната продоволствена криза обаче далеч не е приключила. Световните запаси от царевица започнали сезон 2021-2022 с шестгодишно дъно и така нахлуването на Русия в Украйна, един от най-големите износители на царевица в света, довели до значителен скок в цените. Рязкото увеличение на износа от Бразилия обаче оттогава помогнало за увеличаване на доставките заедно с износа на близо 17 млн. тона царевица през коридора. От съюза допълват, че Министерството на земеделието на САЩ прогнозира, че глобалните запаси от царевица до края на сезон 2023-2024 ще достигнат петгодишен връх. Глобалните запаси от пшеница са по-свити и се прогнозира, че ще бъдат на осемгодишно дъно в края на сезон 2023-2024 г., посочват още от Българския фермерски съюз.
