Асоциация на организациите на българските работодатели (АОБР) се възпротивява на предложения проект на Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти. В писмо до земеделският министър Явор Гечев, четирите организации заявяват, че част от предложените в проекта норма са противоконституционни и противоречат на принципа, прогласяващ право на свободно сдружаване. В законопроекта изчерпателно е изброен списък от браншове, в които е допустимо да се осъществява сдружаване, но това ограничава свободата на избор и е грубо вмешателство от страна на публичните власти. “Текстът би довел до преструктуриране на съществуващото браншово пространство, под диктата на законодателната и изпълнителната власт“, пишат от АОБР. От друга страна, в редица от текстовете в законопроекта правото на членство на един земеделски стопанин или производител/преработвател е ограничено до една представителна браншова организация на областно, регионално или национално ниво.
Разписана като цел на закона – да бъдат определени кои са представителните браншови организации, – е напълно безсмислена и се препокрива с вече съществуващо и утвърдено от десетилетия законодателство в страната. Работодателите припомнят, че в Кодекса на труда има разписан раздел “Признаване на представителни организации”, а самата процедурата за установяване наличието на критериите за представителност на работодателски организации е подробно разписана в Наредба за определяне на реда за установяване наличието на критериите за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите, и се контролира от най-висшия орган на изпълнителната власт в България – Министерския съвет.
Създаването на специален регистър, процедури за вписването, администрация за неговото водене, ненужни критерии за вписване, очевидно дискриминира малките земеделски производители и е абсолютно неоправдано за целите на съгласуването на позиции и решения в законодателството в областта на земеделието. Воденето на регистър на браншовите организации с толкова обемно и детайлно съдържание, процедурата по заявяване на обстоятелства за вписване, обжалването на отказите уведомяването за промени в обстоятелствата създават допълнителна бюрокрация, административна и финансова тежест за браншовите организации. От страна на Министерството то е свързано с разходи за напълно неефективна дейност. Още повече при сегашните технологични възможности и средства за комуникация е достатъчно изваждането на изчерпателен списък от Агенция по вписванията и/или от официално признатите с решение на МС национални работодателски организации. Като членовете на последните са легитимно признати, което е напълно достатъчно за един съгласувателен режим, при това базиран на ясна и работеща система за легитимиране.
“Процедурата за признаването на работодателски организации лежи на международно признати принципи на взаимна легитимация за национално признати организации, браншови структури и регионални органи за целите на представянето на бизнеса в една държава. Няма как законово утвърдени права да бъдат отнемани с други разпоредби и в пълно противоречие на съществуващия правен ред и уредба”, пишат работодателите, които са изумени изобщо от идеята да се създаде специален регистър за организации само в земеделието. “Ненужно и недопустимо е да превръщаме земеделието да стане държава в държавата, т.е. за сектора да важат специални нормативни правила, различни от тези за останалите сектори и неправителствени организации.
Императивното определяне на дейността, която могат да осъществяват представителните организации е недопустимо с оглед правото на свободно определяне на целите и предмета на дейност в устава и подробното разписване в закон на дейността не като възможност, а като задължение, представлява не предоставяне, а отнемане на права по отношение на браншовите организации.
Според АОБР има и други проблеми в законопроекта като например нарушава се Законът за конкуренцията, тъй като той не е съобразен с финансовите и административните възможности на огромна част от организациите в сектора, което дава възможност за създаване на картели и въвежда корупционни практики. Няма и направена оценка колко средства ще са необходими на земеделските производители/организации, за да отговорят на изискванията, записани в законопроекта, а прекомерните изисквания ограничават организациите.
Заложените прекомерни изисквания води до извода, че една от основните цели на новия закон ще е достатъчно да облекчи администрацията, като наложи допълнителна регулация върху сектора. Недопустимо е само заради факта, че определена администрация не се справя с основните си функции, да бъде нормативно създаден нов правен режим на представителността, и то само за определен сектор. Подобни нормативни изисквания в законодателството могат да бъдат налагани на неправителствени организации, само ако се налага те да се лицензират за точно определена дейност или да отчитат своята финансова дейност по определен ред, а не върху правото им на свободно сдружаване и самоопределяне.
Законопроектът също така не е синхронизиран със Закона за храните, който също съдържа критерии за представителност на преработвателната индустрия. Така по отношение на преработвателите на селскостопанска продукция законопроектът въвежда трети паралелен режим за представителност наред с Кодекса на труда и Закона за храните.
Акцентът в подобен законопроект би следвало да бъде взаимодействието с държавната администрация, а не регламентиране на статута на неправителствени структури. В законопроекта обаче няма нито един текст, който да задължава органите на изпълнителната власт да осъществяват сътрудничество и консултации при регламентиране на обществените отношения в областта на производството или преработката на селскостопански продукти.
Всички текстове на законопроекта създават условия за администриране, отчетност, контрол и подчиняване на браншовите организации в сектор земеделие на Министерството на земеделието и храните. Това не само е в противоречие с националното и международно законодателство, но създава условия за деформиране на диалога с публичните власти и обезценяване ролята на браншовите организации като техен коректив.
Във връзка с всичко това АОБР е категорично против предложения проект на Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти.
АОБР предлага на вносителите да оттеглят законопроекта, тъй като той дублира съществуващо вече законодателство и вероятно ще причини огромни проблеми в сектора на земеделието.
