Осигурени са доставките на природен газ за 2023 г., увери енергийният министър

Осигурени са доставките на природен газ за 2023 г., увери служебният министър на енергетиката Росен Христов пред БТА.

Наскоро приключи търгът на “Булгаргаз” за годишни доставки на природен газ, като Христов посочва, че ключови водещи компании са проявили голям интерес и са заявили добри ценови предложения.

Всичките оферти в момента се оценяват, тъй като компаниите предлагат доставка на определени количества в рамките на годината, а не за целия период. Това е и причината да се работи с няколко доставчика, коментира Христов. Подборът се осъществява спрямо предлаганата цена от компаниите и дали имат осигурен свой слот или ще ползват резервирани от България, допълни още министърът, като уточни, че става въпрос за доставки на втечнен природен газ.

Цел на страната е да премине почти изцяло на втечнен природен газ, изключвайки азерския газ от 1 млрд. куб. метра, който постъпва в страната ни по интерконектора Гърция – България, посочва Христов. По негови думи, тъй като цялото потребление на България е около 3,5 млрд. куб. метра, се стремим да се подсигури капацитет за разтоварване на още 2,5 млрд. куб. метра втечнен газ.

“Нямаме проблеми с количествата, борбата е с цената. Като тук гледаме да сме много конкурентни”, допълни министърът.

Той увери, че е договорен достъпа до турските терминали за втечнен газ, като освен това България преговаря с Турция да се включи в техните преговори в средносрочните и дългосрочни договори с доставчици на втечнен газ. Христов уточни, че става въпрос за преговорите само с европейски и американски компании, с които обаче да се сключат дългосрочни договори от примерно 10 години. На база на този потенциал се очаква доставчиците допълнително да оптимизират и краткосрочните доставки за следващите 1-2 години, добави Христов.

До няколко седмици ще бъде подписан меморандум с Гърция за възобновяването на проекта за нефтопровода Александруполис – Бургас, но без руско участие, посочи министърът. Той заяви, че меморандумът предвижда да се създаде една обща работна група от експерти от двете страни, която да “извади от праха и да изрови” всичко, което е правено по този проект.

Освен това ще се начертае една пътна карта, която да предвижда какви следващи стъпки ще се направят, както и в какви срокове, за да започне този проект, посочи министърът. Най-вероятно ще се използва схемата на интерконектора Гърция – България. Меморандумът ще бъде подписан между Росен Христов и гръцкия министър на енергетиката.

“Този проект е много важен, за да се осигурят доставките на неруски нефт по най-икономически изгоден начин за рафинерията”, изтъкна Христов. Другото, което ще се случи е покрай нефтопровода да се построят линии за железопътен транспорт, както и пътища. В момента се преговаря България да участва по някакъв начин в експлоатацията на пристанищата в Александруполис и Кавала, съобщи още енергийният министър.

По отношение на подписаният от руския президент Владимир Путин указ за противодействие на наложения от Запада таван на цените на руския петрол, Христов заяви, че в този указ има “някаква врата”, чрез която страната ни може да продължи доставките на руски петрол. Но все пак според него България трябва да намери решение за доставки на неруски нефт.

По думите му Министерството на енергетиката работи по изготвяне на Енергийна стратегия на България, като обмислят през януари да я предложат за обсъждане.

В стратегията се предвиждат няколко ключови проекта, като единият от тях е за развитие на ядрената енергетика – довършване на блоковете в “Белене” и изграждане на два заместващи блока в “Козлодуй”, които да заместят 5-и и 6-и блок на атомната централа, след като те излязат от експлоатация, посочи Росен Христов.

Друг проект в стратегията е свързан с развитието на водни електроцентрали, добави министърът, като например да се изградят една или две водни електроцентрали на река Дунав, които да бъдат съвместни проекти с румънската страна. Предвижда се да се развият всички други ВЕЦ-ове, включително възстановяване на ПАВЕЦ “Чаира” и разширението на язовир Яденица и хидрокаскадата “Горна Арда”, допълни Христов.

Основен елемент също е възобновяемата енергия, като там се прави анализ какви проекти и в какви срокове могат да бъдат изготвени, коментира енергийният министър и посочи, че оттам идва и стратегията за съхранение на електроенергия по “зелен” начин.

Също така защитата на потребителите е предвидена в Закона за енергетиката, където влиза определението “енергийна бедност”, заяви Христов. Концепцията е при освобождаване на регулирания пазар да останат защитени енергийно бедните потребители. Най-вероятно 50-60 процента от населението ще се окажат енергийно бедни и ще трябва да бъдат защитени по подобен начин, както и в регулирания пазар. Министърът обърна внимание обаче, че в Европа офанзивата за това дерегулиране започва да “изветрява”, защото виждат, че трябва да има някакъв баланс.