Министерството на финансите съобщи, че за август очаква Консолидираната фискална програма да е на нива близки до баланса – по-точно дефицит от 100 млн. лева. Нищо работа, освен ако не се вземе предвид факта, че за един месец това ще е влошаване с близо повече от половин милиард. Така де, през юли КФП бе на излишък от 455.3 млрд. лева, което бе законен повод за гордост от страна на правителството. И сега изведнъж от излишък на дефицит. Очаквано, но неприятно.
Впрочем Министерството на финансите не е пропуснало да даде обяснения за този спад на бюджетния финансов резултат.
“Основните причини за очакваното влошаване на бюджетната позиция през август са свързани с по-високите разходи през месеца, включително поради одобрени със ЗДБРБ за 2023 г. плащания, дължими за вече изминали периоди (през август НОИ изплати увеличения размер на паричните обезщетения за отглеждане на дете (780 лв.) за юли, както и доплащането до новия размер за периода януари-юни), по-високи здравноосигурителни плащания, разходи за издръжка и други”, пише в съобщението на ведомството ръководено от Асен Василев.
По-важното е обаче какви са обясненията за намаляващия годишен ръст на данъчно-осигурителните приходи. През май, когато управляваше служебния кабинет, този ръст, според данните на финансовото министерство бе 11.4%, за юни – 10.5%, за юли е отчетен ръст също от 10.5%, а за август е прогнозиран – 9.8 на сто. Обнадеждаващо е че за съответния период има видимо намаляване на ръста на разходите по КФП. За май той е 17.3%, за юни – 15.3%, за юли – 14.7%, а август са прогнозирани 13.1 на сто.
Все пак разликата между ръста на разходите и ръста на приходите на КФП остава обезпокоително голяма. И доколкото основният двигател на ръста на разходите остават социалните плащания и с времето тяхната тежест ще се увеличава, единственият ефективен инструмент за поддържане на що годе устойчив фиск е запазване и по възможност увеличаване на ръста на приходите. Нещо което, както показват данните на финансовото ведомство, до момента не може да бъде постигнато.
При това не може да бъде постигнато независимо от повишаващият се със всеки изминал месец ръст на постъпленията от корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица. За тези ръстове си има редица обяснения – високите печалби на бизнеса от миналата година, постоянното увеличаване на трудовите възнаграждения не само в държавните структури, но и в повечето сектори на частния бизнес. Ръст на минималната работна заплата и т.н.
Независимо от всичко това, приходите от тези преки данъци са една трета от всички постъпления в Държавния бюджет. Докато тези от ДДС и акцизи са близо 64.7% или общо 11.98 млрд. лева от общо 18.5 млрд. лева (това са данните за юли). Именно в косвените данъци са основните проблеми, или предизвикателства, както щете го наречете, на фиска. Не бива да се премълчава, че за последните три месеца финансовото министерство има сериозни успехи в събирането на ДДС от сделки в страната.
АИКБ се притеснява от планирания бюджетен дефицит
Не подкрепя и бюджета за социални плащания, които са на парче
По този показател ръста на приходите от минималните 2.2% през май, достига 10.8% през юли. Но независимо от това петкратно увеличение не може да компенсира спада от ДДС от внос, който за същия период се задълбочава от 9% през май до 14.5% през юли.
И доколкото постъпленията от ДДС от внос по традиция са много повече от тези от сделки в страната техния спад е основната причина за намаляване с 0.8% на общите постъпления от ДДС. А към този спад се прибавя и намаляването с 3% на приходите от акцизи.
Бюджет 2023 – 3% дефицит, без скок на данъците и без да се орязват социалните плащания
Финансовият министър Асен Василев представи параметрите на разработения от него и неговият екип Бюджет 2023.
Вярно е че последните три месеца тези спадове се свиват. Но този процес една ли може да бъде устойчив предвид водещата роля в него на приходите от ДДС от внос, а те в по-голямата си част зависят от фактори не подвластни на правителството. Неподвластни, но за сметка на това предвидими.
С други думи правителството можеше да вземе предвид очакваните рискове с постъпленията от косвени данъци и да ограничи разходната част на бюджета без да се опитва да запушва фискалните дупка с изземване на средства от енергетиката и с ограничаване на инвестиционната програма.
