Финансите на държавата в момента се управляват съобразно продължението на бюджета от 2022 г. и в този смисъл те са консервативно управлявани. Това заяви пред БНТ Иван Костов, премиер на България в периода 1997- 2001 г.
Той е на мнение, че възможността да се постигне бюджет в рамките на 3% е само тази година и ако този шанс се изпусне, следващата година ще бъде много по-трудно бюджетът да се свие до един допустим дефицит.
Според него може да се изпълни бюджет с този дефицит. Костов обаче е категоричен, че партиите са задължени да го гласуват и да приемат една значителна част от мерките, които ще предложи Министерството на финансите, като връщане на ставките на ДДС, което по негови думи трябва равно да облага стоките, с изключение на книгите.
Бившият премиер заяви, че няма много възможности да се затягат коланите.
По-скоро следващото правителство трябвало да мисли за събираемостта на данъците, за включване на допълнителни приходи – например от концесии, и довършване на приватизационни сделки.
Служебната власт не създавала паника, само биела камбаната за политиците
Финансите на държавата са стабилни, успокоява Гълъб Донев
“Миналата година имаше 200 млн. от приватизационни сделки. Има резерви, които могат да бъдат включени. Нееластичните разходи в бюджета, каквито са пенсиите, заплатите на заетите в бюджетната сфера и лихвените проценти са на много високо ниво и са много трудно управлявани и възможността да се постигне бюджет в рамките на 3% е само тази година – ако този шанс се пропусне, следващата година ще бъде много по-трудно да се свие бюджетът до един допустим дефицит, защото ще има много по-нисък растеж, ще има по-ниска инфлация. Няма как да се очакват същите приходи. Тази година е шансът и той трябва да бъде използват. Във фирмите и домакинствата има достатъчно пари, които позволяват да се изпълни един бюджет през тази година”, обясни Костов.
Той предложи депутатите да премахнат всички субсидии, защото било “падане на дъното” държавата да субсидира частни фирми.
Костов заяви, че не знае защо толкова шум се вдига около предложението за данък “свръхпечалба”, като през ноември Народното събрание е приело да се облага с такъв данък фирмите, които произвеждат въглища, природен газ и нефтопродукти. Тази практика била приложена и се оказало, че ще засегне 17 от 32 фирми и ефектът за 2022 г. са 72 млн. лв. Костов посочи, че ако се приложи само за половината година, както предлага финансовото министерство, ефектът далеч няма да бъде облагане на годишната печалба с 33%.
МФ се опитва да спестява, но мерките за ръст на приходите ще са с временен ефект
Разходите остават да висят като Дамоклев меч над стабилността на бюджета
Относно събираемостта на данъците отбеляза, че в сравнение с миналата година изоставането е около 700 млн. несъбрани планирани приходи от ДДС, което е над 95% от планираното количество.
Според него това е много странно за макроикономическата логика, при положение че има висока инфлация. Щом се създаде Народно събрание, трябва да изяснят какво се е случило, че е изостанала събираемостта, настоя Костов.
По отношение на публичните разходи заяви, че години наред България и Министерството на финансите икономисват от публичните капиталови разходи, като много от тях са крайно необходими и не могат да бъдат безкрайно отлагани. Що се отнася до текущите разходи, там възможностите за икономии са малки, отбеляза бившият премиер.
Той заяви, че в малката кошница инфлацията е 22% и хората с ниски пенсии са ударени силно. За да се преборим с неравенството, данъкът не можело да остане еднакъв за всички. Костов предлага прогресивно подоходно облагане.
Другата мярка е примерно забрана на рекламирането на хазарта, ограничаването на всички хазартни игри.
Дянков очаква по-сериозни мерки от “затягане на коланите”
Бюджетният дефицит е рекорден за последните 25 години, според него
За инфлацията обаче Костов съобщи добри новини. Първата е, че два от факторите, причинили инфлационния скок през 2022 г., са обърнали посоката си. Той припомни, че ЕЦБ е спряла да изкупува обратно активи, тоест да пуска пари в обращение и на няколко пъти вдигна основният лихвен процент, което по негови думи е антиинфлационна мярка.
Костов отбеляза и динамиката на цените на ключовите енергоресурси и на тези, които причиниха повишаването на цената на храните. В сравнение с януари – февруари 2022 г., сега електроенергията в ЕС е спаднала с 25%, а у нас с 27,3%. Нефтът, който обработва “Нефтохим Бургас” – “Уралс” спадна с 46,7%, “Брент” – с 14,2 %, природният газ – спадна с 57.5%, пшеницата с 9,5%, слънчогледовото олио с 22.6%.
Според Костов би трябвало спадът да повлияе на инфлацията у нас. Той обаче смята, че в България има още един фактор и той остава – повишаването на пенсиите и доходите
Кога ще намалеят цените на дребно, зависело как ще бъде прието продължението на бюджета до края на 2023 г.
Относно предсрочните избори Костов заяви, че има минимални очаквания за сформиране на редовен кабинет.
Росица Велкова готви прогноза с 940 лв. минимална заплата от 2024 г.
Само преди два дни Велкова заяви, че не сме фалирали, но може да фалираме
