Държавата ще търси допълнителни приходи от 6 млрд. лева, за да остане платежоспособна

Държавните финанси летят стремглаво към пропастта. Затова на служебното правителство му се налага да взема екстрени мерки за да гарантира платежоспособността на държавата. Това стана ясно от брифинга на министъра на финансите Росица Велкова, след заседанието на Министерския съвет в сряда, въпреки че тя не се изрази точно по този начин. И за да бъдем коректни към предоставената от нея информация ще цитираме:

“Ще разработим и представим концепция за проектобюджет на държавата за 2023 г. Министерският съвет взе решение проектобюджета, който ще бъде представен в тази концепция, да бъде с дефицит от 3% от БВП на начислена основа. При сега действащите приходни и разходни политики, които са приети от 46-ото, 47-ото и 48-ото Народно събрание дефицитът за 2023-а възлиза на 6.9% от БВП. За свиването му до 3% от БВП е предвиден пакет от данъчни закони, който ще публикуваме на 17 март. Предвиждаме и мерки за намаляване на разходите отново с цел да постигнем 3% дефицит. Концепцията за проектобюджет ще бъде публикувана на 3 април, за да бъде съгласувана с тристранния съвет за социално сътрудничество, за да може на 26 април да може да се разгледа от Министерския съвет и след това в срок да бъде внесен в Народното събрание”, каза Велкова.

От думите й става ясно, че въпросния огромен дефицит от 6% се дължи на законите, бюджетните и социални политики водени от първите две служебни правителства и последното редовно такова. Заради тях фиска е хвърлен в пропастта и ако не се вземат реални мерки за допълнителни приходи и за намаляване на разходите, държавата ще влезе в процедура на свръх дефицит. А какво ще се случи при подобна процедура обясни самият финансов министър:

“Ще има проблем при осигуряването на ликвидност от международните капиталови пазари и тогава може да се наложи да прибегнем към заеми от Международния валутен фонд”, каза Велкова.

На по-достъпен език това означава проблем с платежоспособността на държавата. Ситуация, която е добре позната от последното десетилетие на миналия век. Но ако сме я докарали дотам как въобще си представям, че някой ще ни покани да влезем във Валутния борд? Едва ли някой разумен човек може да си представи, че шефовете на държавите от Еврозоната ще допуснат страна като нашата само защото временно е предприела екстрени мерки за постигане на политическата цел – въвеждане на еврото?

Логичният въпрос ще е: а след приемането, ако политиците на България отново развържат харчовете (а това със сигурност ще стане), кой ще покрива дълговете на тази страна? На кого му трябва още една Гърция и Италия в Еврозоната? И когато този въпрос бъде поставен за никакво приемане на България и дума няма да може да става независимо от мерките, които сегашното правителство предлага да се вземат. И след като хората ръководещи държавата са знаели за всички тези проблеми защо лъгаха една година народа и продължават да го лъжат, че съществували шансове за влизането на България в Еврозоната?

Тук е добре да припомним още нещо. Не е тайна, че всички, които критикуваха безразсъдната бюджетна политика на последното редовно правителство най-вече в частта му на социалните разходи, бяха квалифицирани от тогавашните министри и от политиците, които ги поддържаха в парламента като циници. А сега как ние да квалифицираме въпросните министри и политици, чиито решения ни доведоха до тази незавидна ситуация? Циничните и криминологични епитети изглеждат твърде меки за случая.

Приходните мерки, които ще предложи служебното правителство целят да осигурят допълнителни постъпления от 6 млрд. лева. Те съдържат въвеждане на еднократна солидарна вноска от средата на 2023 г. Публичните предприятия ще платят на хазната 100% дивидент. Ще бъдат вдигнати ТОУ такси. Концесионните такси е предложено да нараснат съобразно инфлацията. Ще се увеличат акцизите на електронните цигари и ще бъдат възстановени намалените ДДС ставки с изключение на тези за хляба, брашното, детските храни, лекарствата и книгите.

Основната надежда за събирането на въпросните допълнителни приходи от 6 млрд. лева се възлага именно на еднократната солидарна вноска. Според финансовия министър това е така наречения данък свръхпечалба, който ще бъде разработен за всички юридически лица на базата на принципите, които са залегнали в съответния европейски регламент. Той ще се начислява от 1 юли и всеки месец ще се правят авансови вноски, а изравняването ще стане през 2024-а. Росица Велкова обясни, че свръхпечалбата се определя като се осредняват печалбите през 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Получената сума се увеличава с 20% и разликата между резултата от това изчисление и печалбата от 2022-а се облага с 33% ставка. За прилагането му обаче има един чисто правен въпрос. Не става ли в случая дума за налагане на данък със задна дата. Защото ако е така подобна ретроактивност е противоконституционна. И ако този въпрос бъде отнесен в Конституционния съд и той излезе с неблагоприятно за Министерството на финансите решение, това ще срине целия план за саниране на фиска.

Що се отнася до разходите, правителството не е посмяло да пипа планираното увеличение на пенсиите (чрез актуализацията им по швейцарското правило) и на бюджетните заплати. Напротив мерките в приходната част се предприемали, за да се гарантира финансирането на тези допълнителни разходи заложени от предишните правителства и народни събрания. Това ще рече, че не се оперира бюджетния тумор, а само се третира, за да се ограничи разпространението му. На логичният въпрос защо се прави така, елементарният отговор е: Идат избори и те няма да са последните. Но без да се оперира този тумор задачата за овладяване на инфлацията е почти неизпълнима. А с висока инфлация каква Еврозона?

Другите предложени от служебното правителство мерки са ограничаване на средствата за издръжка, командировки и представителни разходи. За осигуряване на буфери се предвижда капиталовите разходи заложени в Консолидираната фискална програма, да не могат да се харчат за други цели. Възстановява се и правилото предвидените в бюджета харчове да не надхвърлят 90% от заложените до началото на четвъртото тримесечие на годината и след това да бъдат направени в пълен размер само ако заложените параметри за бюджетното салдо бъдат изпълнени.

По отношение на различните коментари за рискове или други подобни неща относно фиксирания курс на лева спрямо еврото. Този фиксиран курс се гарантира от активите на управление “Емисионно” на БНБ, които са достатъчно големи, слава Богу консервативно управлявани и възможно най-нискорисково инвестирани. И което е най-важното, те са недостъпни за разхитителните ръце на българските политици. Всички коментари за възможна промяна на фиксирания курс трябва да се разглеждат като посегателство държавата и парите на гражданите й – с други думи като призив за грабеж. И политическите, и държавни лица, които говорят по този начин трябва да бъдат изолирани от всякакви властови позиции.