Депутатите се захванаха с първо гласуване на Законопроект за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. Вносител е Министерският съвет.
Законопроектът за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. е съобразен с параметрите на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. и в него са заложени следните политики:
В областта на приходите:
Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се запазва на 710 лв. от 1 януари 2023 г. и се увеличава на 780лв. от 1 август 2023 г.;
Размерът на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” и фонд “Пенсии на лицата по чл. 69”, както и размерите на осигурителните вноски за другите фондове на държавното обществено осигуряване се запазват на нивата от 2022 г. Съотношенията между осигурителите и осигурените лица също се запазват. Максималният осигурителен доход за всички осигурени лица се запазва в размер на З 400лв.
Бюджетът за 2023-а не се бори с инфлацията и не развива инвестициите
Държавната хазна се превръща във функция на социалните разходи
За 2023 г. не се правят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”.
Определят се за приход в бюджета на Националния осигурителен институт 90 000 лв. от приходите на фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” — за дейностите по чл. 13 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Общата сума на приходите и трансферите за 2023 г. от консолидирания бюджет за държавното обществено осигуряване се предлага в размер на 21 801,4 млн. лв., или с З 553,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.
В рамките на общата сума с най-голям относителен дял са приходите от осигурителни вноски, които са предвидени в размер на 11 080,4 млн. лв.
Планирани са неданъчни приходи в размер на 149,1 млн. лв., които са повече с 4,3 млн. лв. в сравнение с 2022 г. и трансфери от централния бюджет за бюджета на ДОО за изплащане на пенсии и добавки, които са за сметка на държавния бюджет в размер на 347,6 млн. лв., или повече със 107,0 млн. лв. от размера за 2022 г. Предвиден е допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 10 225, 4 млн. лв. или с повече с 1 896,3 млн. лв.
БСП няма да подкрепи Бюджет 2023
Социалистите подготвят алтернативен бюджет за годината
В областта на разходите:
Повишават се изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд; Осъвременяват се от 1 юли 2023 г. с 12 % по т.нар. швейцарско правило по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2022 г., което има най-голям бюджетен ефект;
Увеличава се с 12 0/0 и минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване от 467,0 лв. на 523,04 лв. месечно;
Увеличава се размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023
Увеличава се максималният месечен размер на гарантираните вземания, изплащани от фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” от 1775лв. на 1950 лв.;
Запазват се максималният размер на получаваните една или повече пенсии на нивото от 2022 г. – 3400лв.;
Симеон Дянков: Лесно направен бюджет, който ни отдалечава от Еврозоната
След като политиците не отговарят, ще отговаря Конституционният съд
Запазва се минималният дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00лв. и максималният дневен размер — 85,71 лв.;
Запазва се размерът на еднократната помощ при смърт на осигурено лице — 540 лв.;
Запазва се периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане — 410 дни.
Запазва се режимът на изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност съгласно чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване първите три работни дни от временната неработоспособност се изплащат от осигурителя, а от четвъртия ден на настъпване на неработоспособността от държавното обществено осигуряване.
