Управителният съвет на БНБ взе решение да запази антицикличният буфер на 2% и през второто тримесечие на 2024-а. В момента вследствие на предишни решения на Централната банка, взети през 2022-а, антицикличният буфер, който кредитните институции поддържат в показателите си за капиталова адекватност, е 1.5%. Той ще остане на това ниво до края на третото тримесечие на 2023-а, след което ще се повиши до 2 процента и засега ще работи на това ниво до края на юни 2024-а. След това съобразно конюнктурата може да бъде увеличен или намален.
Повишаването на антицикличния буфер с 0.5% означава, че за всеки нов актив от 10 млн. лева със 100% риск банките ще трябва да заделят 50 хил. лева допълнителен капитал. Със 100% риск се водят всички видове заеми, при някои от които (като жилищните) той се намалява благодарение на стойността на обезпечението. Със 100% риск са и всички държавни ценни книжа емитирани във валута различна от националната (лева). В банковата ни система рисковите активи в кредитирането са около 80 млрд. лева. Това означава, че само по тях при ръст на буфера с 0.5% банковата система ще трябва да заделят допълнително капиталово покритие от 400 млн. лева. Добре е да знае, че рисковото тегло на един актив не зависи от това дали той се обслужва редовно от длъжника или не, както дали се обезценява от пазара или не. Последните две промени се отразяват от банките чрез заделяне на разходи за обезценки или чрез реинтегрирането на вече направени такива обратно във текущия финансов резултат. По този начин тези обезценки влияят на текущата печалба, която се включва в собствения капитал.
Високият антицикличен буфер се прилага от БНБ като инструмент за повишаване на защитата на банковата система от евентуални неблагоприятни развития на пазара. В съобщението на Централната банка се казва: “Кредитната активност се запазва висока в условията на текущите силно отрицателни стойности на реалните лихвени проценти и високо ниво на капиталова адекватност и ликвидност в банковата система, които фактори стимулират съответно търсенето и предлагането на кредити. Бързото нарастване на кредитните обеми се отразява положително върху доходността на банковия сектор в краткосрочен план, но същевременно създава предпоставки за увеличение на задлъжнялостта и акумулиране на кредитен риск в баланса на банковата система. Предвид волатилността на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очаквано забавяне на външното търсене, способността за обслужване на задълженията може да отслабне, което да доведе до нарастване на необслужваните кредити и на разходите за обезценки. В допълнение върху финансовото състояние на кредитополучателите ще повлияе протичащият глобален процес на повишение на лихвените проценти, чието пренасяне върху лихвените нива в страната ще се ускори през следващите месеци. Във връзка с това кредитните институции следва да се придържат към консервативна политика при осъществяване на кредитната си дейност, към своевременно и адекватно провизиране и към капиталово планиране, което надлежно отчита развитието на рисковете в икономическата среда”.
С други думи по-високият капиталов буфер ще накара банките да водят по консервативна кредитна политика, която ще даде допълнителна устойчивост на балансите им и на техните вложители. А това е изключително важно на фона на случващото се на международните пазари. При запазване на текущото развитие на конюнктурата – сравнително високи ръстове на кредитирането при отрицателни реални лихвени проценти (под нивото на инфлацията) по заемите, БНБ може да увеличи антицикличния буфер на 2.5% и дори на 3%. Но въпросните стойности (ако се стигне до такива) ще важат вече за второто тримесечие на следващата година.
БНБ увеличи нивото на антицикличния буфер с 0.5 процентни пункта до 2%
За изминалите 12 месеца БНБ на три пъти увеличи антицикличния буфер
