За седем десетилетия плодотворна художествена дейност Пабло Пикасо създава хиляди картини и скулптури в много авангардни стилове, пише “Дойче Веле”.
Той остава един от най-печелившите художници за аукциони по света; произведенията му се оценяват на стотици милиони долари. Неговата “Жени, седящи до прозорец” беше продадена за 103 милиона долара в Christie’s в Ню Йорк през май 2021 г., докато през 2015 г. неговата “Жените от Алжир” беше продадена за 179 милиона долара.
През 2023 г. международна културна програма ще отбележи 50-годишнината от смъртта на известния художник. Под надслова “Picasso Celebration 1973-2023” ще се проведат специални изложби не само в родината му, Испания, но и във Франция, Германия и САЩ, наред с други страни.
Въпреки че артистичният му гений е безспорен, онези, които преглеждат наследството му, все повече обсъждат женомразството му в началото на движението #MeToo.
Ето един поглед назад към кариерата му.
Чудо в живописта
Пикасо е роден на 25 октомври 1881 г. в Малага, Южна Испания.
Баща му, Дон Хосе Руис и Бласко, е бил художник сам по себе си и е изкарвал прехраната си като рисува птици и животни и като учител по рисуване. Той започва да учи сина си да рисува, когато е едва на седем години.
На 13 Пикасо започва да учи в училището за изящни изкуства в Барселона, Escola de la Llotja, където баща му също преподава, а две години по-късно рисува първата си мащабна маслена картина, наречена “Първо причастие”, за изложба в града. Творбата се счита за първия му шедьовър.
През 1897 г. той се премества в Real Academia de Bellas Artes de San Fernando в Мадрид, но предпочита да изучава произведения на изкуството в музея Прадо, където внимателно разглежда картини на Диего Веласкес, Рембранд, Йоханес Вермеер и Франсиско Гоя.
Пикасо се премества в Париж в началото на 1900 г.
Художествени периоди
Художественият живот на Пикасо може да бъде разделен на много фази.
Първата фаза, известна като Синия период, продължава от 1901 до 1904 г. и е широко призната, че е предизвикана от самоубийството на приятеля на Пикасо, испанския поет Карлес Касагемас. Първата картина от този период, наречена “Смъртта на Касагемас” (1901), е емблематична с мрачното си настроение и нюансите на синьото, които я характеризират.
Следва Розовият период (1904-1906), когато Пикасо рисува в нюанси на розово, светлосиньо и оранжево. Същата година той завършва “Портрет на Гертруд Стайн”, малко след срещата си с американската писателка.
Фазата е широко описана като по-щастлив етап от живота на художника и през този период той среща Фернан Оливие, френска художничка, която по-късно става негова муза и любовница.
Навлизане в кубизма
Със своите противоречиви “Les Demoiselles d’Avignon” (1906-1907) Пикасо печели световна слава като лидер на модерното изкуство. Странното изкривяване на формите на женското тяло разбива всички досегашни представи за перспектива. Картината се разглежда като пионерска творба на кубизма.
Заедно с Жорж Брак, Пикасо ще доразвие кубизма през следващите години. Неговите творения през този период включват “Момичето с мандолината” (1910) и “Натюрморт с бутилка ром” (1911).
Изявления срещу войната
Сред най-известните творби на Пикасо е “Герника” (1937 г.), картина, превърнала се в антивоенен синоним. Той го рисува в отговор на нацистката бомбардировка на баския град в Северна Испания, наредена от генерал Франко.
“Герника”, макар и да използва кубистични елементи, също бележи движението на художника към сюрреализма.
Други антивоенни произведения включват “The Charnel House” (1944-45), разглеждан като занимаващ се с Холокоста, и “Massacre in Korea” (1951), както и гълъбите на свободата, мотив, към който той е привлечен от дете.
Токсичната мъжественост на Пикасо
През последните години и особено в началото на движението #MeToo, женомразството на Пикасо към любовниците му бе подложено на внимателно изследване.
Художествени коментатори, като Шанън Лий в списание Artspace, смятат, че женомразството на Пикасо трябва да бъде реконтекстуализирано в работата му: “Самият Пикасо отбеляза, че цялата му работа може да бъде категоризирана в седем различни стила, всеки един документ за връзката му със седемте жени в живота му — Фернан Оливие, Ева Гуел, Олга Хохлова, Мари-Терез Валтер, Дора Маар, Франсоаз Жило и Жаклин Рок.
Пикасо, пише Лий, “създава изключително нещастен живот за почти всяка жена, за която твърди, че обича.”
Лий цитира и внучката на Пикасо Марина, която написа “Пикасо, моят дядо” (2001): “Той ги подчини на своята животинска сексуалност, опитоми ги, омагьоса ги, погълна ги и ги смачка върху платното си. След като прекара много нощи извличайки същността им, след като бяха обезкървени, той щеше да ги изхвърли.”
Пикасо се изобразява като митичния Минотавър в няколко свои картини; неговите музи са били жертва на зверска агресия.
“Честно казано, в наши дни е доста трудно да се чувстваш зле за човек, който рисува митологична версия на себе си като “звяр”, буквално изнасилващ жени безброй пъти”, пише Лий в Artspace.
Франсоаз Жило, художничка, в която Пикасо се влюбва, докато е имал връзка с Дора Маар, се смята за изключение от правилото. Жило му ражда две деца, Клод и Палома и се счита за единствената жена, напуснала Пикасо.
На 81-годишна възраст Пикасо се жени за втората си съпруга Жаклин Роке, която е с 46 години по-млада от него. Те живеят заедно до смъртта му. Малко след това тя се самоубива.
Последните години
Последните години на Пикасо се характеризират с яростна артистична дейност и израз на манията на художника по еротиката, според уебсайта на Musee Picasso Paris. През 1966 г. изложба на картини и скулптури на художника в Париж също включва “Двойката”, която показва прегърнати мъж и жена и е основополагаща творба, занимаваща се с темата за любовта и сексуалността.
Три години по-късно изложба в Palais des Papes, също в Париж, предизвика скандал заради еротиката в картините и техните гигантски формати.
През 1972 г. изглежда, че художникът се готви за смъртта: той създава поредица от портрети с глава, заменена от маска, понякога придобиваща вид на череп и кръстосани кости.
Пикасо умира на 8 април 1973 г. в Мужен, близо до Кан.
